На regina, вместо коментар
Дълго,
дълго след излюпването
ни предъвкваха храната –
да няма излишни усилия
(крехки били гърлата ни),
да не подмамваме котките,
ловците на птици – също,
да сме смирени и кротки,
да не мислим за насъщния,
да чуруликаме жизнерадостно
(и когато едва преглъщаме),
да мълчим от благодарност,
да сме различни, но същите,
да обичаме ближните пилета,
да не говорим със чуждите,
да се радваме на изобилието
от червеи, мухи и пеперуди…
Дълго,
дълго след излюпването
бяхме послушни врабчета.
Не успяхме да забележим -
закърняха крилете ни.
Но летим все по-яростно -
заслужихме си посоките.
Просто, пазете слънцето!
Идваме. Да го стоплим.