автор: borimirf

Още като влезе във входа на сградата я обзе леко вълнение. Познато чувство на топлина, напомнящо и красиви спомени. Беше го получавала много пъти при срещи с хубави мъже. А днешната среща с този мъж я изпълваше с особена трепет.
Той беше истински представител на мъжката половина. Висок, с топли игриви очи и в онази неопределена възраст над 40-те в която мъжете даваха много и правеха всичко с професионализъм. Знаеха как да го правят.
Беше третата им среща. На предишните той се държа толкова мило. Държеше продължително ръката и и я гледаше право в очите. Тембърът му бе басов с онова темпо на плавност на изкъза от, което на жените им се подкосяваха краката. Днес се беше решила да се остави в неговите ръце. Имаше му пълно доверие. Вярно, отиваше в службата му, но той я беше уверил, че ще бъдат сами в кабинета. Само той и тя. А кабинета му беше хубав, с меката мебел, солидното бюро, така естествено разхвърляно за всеки мъж.
В асансьора и стана топло. Дори почувства, че леко се изпотява. Не се притесни, както всяка сутрин беше взела душ , като стоя повече от един час в банята миришейки различните си кремове и парфюми. Огледа се в огледалото в кабината. Беше повече от привлекателна. Жена над 40-те със средни ,към голями, добре оформени гърди и стегнат ханш, показващ честа среща с верлориметъра. Още много мъже се обръщат и я проследяват с поглед. Знаеше го.
Той я чакаше на вратата на кабинета си. Имаше няколко забързани жени, които не и обърнаха внимание.
Погледна го, усмихна се и решително влезе в кабинета. Той затвори вратата след нея и я заключи. Това не я стресна, беше я предупредил, че ще са сами.
Беше и споделил, че и времето няма да е много. Съблече мантото си и остана по пола и блузка:
-Свали и блузата, да не я омачкаме и изцапаме - каза го тихо , но тя го очакваше и веднага се подчини. Погледът му спря веднага на хубавите и гърди,които не дотам дискретно преливаха над скъпият сутиен, но като джентълмен отклони поглед.
Приближи се пред нея погледна я в очите и тихо но директно продължи:
-Искам да бъдеш спокойна, всичко ще е на ред, дишай по-бавно и по- дълбоко, просто така ще успокоиш пулса. Виждам, че си напрегната, не се страхувай и двамата сме зрели хора-усмихна се и продължи:
- Мисля, че дори е хубаво още от първия път. Бавно ще го поглъщаш и ще задържаш дъха си, моля те. Ще го вкарам, без да ти причиня болка, уверявам те. Е ще трябва и да го извадя. Усмихна се. Усмивката му беше хубава.
После ще те помоля да свалиш полата.
-Ще го направя сега - промълви го почти веднага и гледайки го в очите свали бързо ципа на долу. Полата падна сама и със заучен жест с кръка си я вдигна във въздуха и постави на стола. Видя, по скоро усети погледа му по ханша си. А имаше какво да се види. Беше с обувките с най –високите си токчета. Бедрата и бяха изваяни и ханша, някак естествено привличаше погледа на височената на бюрото.
Погледна го в очите и реши да го подразни:
-Няма ли да боли от зад? Моя приятелка в личен разговор, затаи дъх за да име ефект ми каза, че малко я е боляло. Е при поставянето, после и минало?
Той е погледна и пак включи тези така възбуждащи басови нотки:
-Не, няма да боли, дори дай да започнем от зад а после през устата”.
Беше готова на всичко, този мъж я беше спечелил и то така, че да остави тялото си в неговите ръце.
В този момент, като в тъп сериал звънна телефона. Мъжът въздъхна отекчено поколеба се за момент но вдигна слушалката.
Помълча известно време, което и подсказа, че явно беше някой негов шеф. Явно го посъветваха нещо, защото на лицето му се изписа отегчение. Така се оказа. Гласът му прозвуча раздразнено:
-Да, ще дойда щом свърша. Знам какво правя. Първо ще поставя инжекция отзад в големият мускул. После ще направя гастроскопия за да огледам стомаха. Да, мисля, че поема тръбата без упойка. Ще видя как е е пациентката и , като свърша ще дойда.
И доктор Плочев затвори телефона . Функционалното изследване, на стомаха с гастроскоп можеше да продължи.

Боримир Фурнаджиев- Д-р Бари