автор: ida

Здравей, Билкарке, ти шъ мъ разбийш,
сабуждам са таз сутрин и гу чувствам -
Билкарката, си, викам, шса убий..
и посли ний савсем ши съ запусними...

Нидей тъй, ма, жина, пуразсъждавай -
ми той, човека, Кольо де, в дипрес,
затуй да рилаксира съ утдавъ,
пък ти шъ искаш заръд туй дъ мреш...

Пуд влакъ да съ фърляш ни рискувай,
попитай пре - патило кату мен -
и да съ фърлиш пак шъ уживееш,
мъ штъ були главата, не сърце...

Щот влакувити днеска - все съ движът
по-бавничку, но сигурни са те,
пък види ли, чи скачаш, машинистът
ши откачи от ужас той савсем...

Ми помисли за негу, за дицата му,
семеен е, макар железничар,
а пък жина му, тя с какво, горкатъ,
виновна ший, чи Колю е пиян?