автор: aglika

Без вятъра хвърчилото замира.
В небето плават облачета две...
Реката спи, поточето извира,
водата подир себе си зове.

А там, в ливадата, на припек,
от слънцето пъстрей букет цветя.
Прехвръкна кос, един щурец извика
и пеперуда пъстра излетя.

Пък сламената шапка се обърна,
докосната от слънчеви ръце...
И вижте я, в момиче се превърна,
оглежда се в парченце стъкълце.