автор: TheMask

Да се плъзна в твоята сянка
с падането на нощта.

Да следвам твоите стъпки
в сенките по стъклата.
Ти ли си силуетът зад тях,
ти ли си,
а не друга....

Моля те, не открехвай прозореца,
нека отраженията му нарисуват
как затваряш очи.
Бих искал устните ми да ги притворят.

А вятърът с удар разтвори прозорците,
о, вятърът, вятърът
безумно бълнува
и като в плащ ме обвива
в бягството ми от теб.
Не, не си ти -
непозната е жената във стаята.
Какво пък - предчувствах го.