автор: Esoterica

Събудих се в леглото си. Факлите по стената хвърляха мъждива светлина и стаята изглеждаше почти зловеща. В съзнанието ми нахлуха спомени от предишната вечер- Ритуалът на безсмъртието, кръвта и сълзите на Първите, ефектът от всичко това.
Изправих се. Чувствах се някак по-свежа, по-силна. Отидох до огледалото над тоалетката. Някой ме бе преоблякъл в нощницата ми и бе свалил бижутата. А когато се загледах в лицето си...
-Не може да бъде!
Не приличах на себе си. Чертите ми се бяха изострили- до скоро черните ми очи сега бяха тъмносиви, а косата ми- черна като гарванови пера. Кожата ми бе бледа и сякаш гореше, също като тази на Лилит.
-Лейди Ана, очакват Ви в трапезарията - чу се гласът на Жандрир иззад вратата.
-Идвам!
След пет минути заех мястото си на масата между Лилит и Сатан. Луцифер-старши пак го нямаше. Всички ме гледаха странно, все едно ме виждат за пръв път. Този път не открих обичайните за Луцифер-младши надменност и отвращение в зеленото на погледа му. Лицето му бе вкаменено.
-Добро утро, мила! Как се чувстваш? - попита ме Кралицата като се опитваше да скрие притеснението си.
-Всичко е наред. А всъщност какво стана снощи?
-Претърпя малка промяна - заобяснява Лилит. - Прие Дарът на Безсмъртието. Нищо не може да те убие, да ти причини телесна болка. Вече наистина си една от нас. Не си човек, сега се водиш демон. Не се притеснявай- няма голяма разлика. Само дето физическата ти и психическа сила сега превишават хилядократно човешките граници. За теб не съществува магия, която да изисква прекалено много енергия. В съзнанието ти се вкорени Дисванта Диабола и сега пак ще трябва да посещаваш уроците на сен- Зал Белокосия ,но само за да се упражняваш. Дори и в момента аз ти говоря на този език и ти ме разбираш.
Права беше- чувах думите й и осъзнавах значението им.
-Днес с кого ще си? - попита тихо Белайъл.
-Не знам - Нямах време да помисля, за това реших да карам по първоначалния план- всеки ден с един от братята. - С теб.
Момчето се задави с палачинката си. Лицето на Сатан се вкамени, а Луцифер-младши се подсмихна почти незабележимо.
-Наистина ли? - запита развалнуван Белайъл- беше толкова импулсивен младеж.
-Да- отвърнах. - Очаквам ,когато свърша със закуската си, вече да си решил какво ще правим днес.
-О, аз веднага мога да ти кажа.
-Ами казвай тогава - намеси се Левиатан.
-Лета.
-Какво е Лета? - попитах аз.
-Реката, в която се къпят душите, когато дойдат в Ада. Водите и са сълзи. Всеки ,който се окъпе в нея, забравя миналото си.-обясни лаконично Белайъл. - Обичаш ли да плуваш?
-Да, но...Ако се потопя в Лета, няма ли да забравя...?
-Да забравиш какво? Не, та ти си демон - засмя се Лилит. - Не си човешка душа, че да ти вляят такива прости магии. Доста повече си от един дух.
-Да,вярно. Белайъл, готов ли си?
-Милейди, на вашите услуги съм - каза младежът след като стана от масата и се поклони ниско.
Лилит се засмя и ни пожела приятно изкарване.

***

-Майко, знаеш, че я харесвам! Знаеш и защо не искам да избере мен! Защо продължаваш да настояваш?
-Защото ти единствен можеш да се справиш с цялата тази отговорност, която ще ти донесе властта, момчето ми.
Лилит седеше в едно кресло до камината и държеше златен гергеф. В другото кресло до нея седеше Луцифер-младши - ръцете му бяха стиснати в юмруци, а в очите му танцуваше гняв.
- Не желая скапаната власт! Тя принадлежи по право на Сатан- той е първороден син, не аз. Майко, позволете ми с татко да се оттегля. Не съм стока на обикновен човешки пазар. Не искам да ме избира някакъв човек. Ана е красиво и мило момиче, но не искам от нея да зависи животът ми. Не искам заради нея да бъда поробен от властта. Майко, не искам да управлявам Ада. Моля те, разбери ме.
- Много добре те разбирам - отвърна спокойно Лилит. - Но ти нямаш право да се откажеш. Така е отредено, така и ще бъде. И ако Ана избере теб ,то ти нямаш друг избор ,освен да се съгласиш с условията на играта. Нима мислиш, че ние с баща ти искахме да сме това, което сме сега?! Дори и към вас се носи това проклятие. Всички земни жители ни ненавиждат, хулят ни, страхуват се от нас. Баща ти е обвиняван за всяка глупост, която някой землянин стори. А някога с Луцифер искахме да избягаме, да се скрием от очите на целия свят и просто да се обичаме. А какво стана?! Ти и Ана ще имате силата да промените това, да разбиете лъжливите клишета. Но има и вероятност Ана да не избере теб. Тогава ще можеш да правиш с живота си, каквото пожелаеш. Сега ти остава само да се надяваш.
-Добре,майко. Както наредите - каза Луцифер, след което стана и излезе от залата, стиснал юмруци.

***

-Скъпи, Луцифер не иска короната ти.
Лилит лежеше в прегръдките на Краля на Ада. Слабините и пламтяха от напористата му любов. Надеждата, че семето му ще прихване и тя ще го дари с още един син, гореше сърцето й.
-Знам, но така нареди баща ти. Не мога да се бъркам в плановете му. Знаеш какво ни чака след по-малко от век- последната битка наближава. И аз не исках тази власт, но я приех, заради Бог.
-Ана ще е Вавилонската курва, така ли?
- Очевидно е. Така е написано в "Откровението". Този глупак Йоан е приел всичко прекалено буквално. Повечето хора -също. Трябва да се примирим с това.
-Но Ана и децата няма да го приемат толкова лесно. Сатан се е влюбил в нея, Луцифер също. Другите я обичат като сестра- не мисля, че ще се включат в играта.
-Това няма значение. Щом Господ е решил така, значи така и трябва да бъде. Той знае какво трябва да прави.

***

Водата бе по-искряща от кристал, по-чиста от девича сълза и по-сладка от медовина. Влязохме направо с дрехите в прохладното блаженство на Лета. Напук на заобикалящия я зной, реката бе хладна и успокояваща. По бреговете нямаше никаква растителност, само ситен бял пясък. Не се виждаше нищо живо- нито във водата ,нито извън нея. Дори и виковете на мъчещите се грешници не достигаха до този бряг.
-Белайъл, защо не се чува нищо?- попитах аз, след като изппюх обилно количество вода.
- Казаните са прекалено далече, а и сега заради твоето пристигане има почивка.
Поплувахме още малко. Не исках да излизам от водата, но времето напредваше и вече трябваше да се прибираме в замъка. Пък и започнахме да огладняваме. След пет минути вървене из адската горещина и поредното "Кенонгиоус" се озовахме в едно коридорче до трапезарията.
-Опа, малко сме закъснели- смтолеви момчто и ме поведе към отворената врата.
На масата вече се бе наредило цялото кралско семейство, този път дори и самия Луцифер-страши бе там. Всички поздравиха очтиво, но си личеше ,че са разговаряли на някаква не особено приятна тема. Луцифер-младши и Сатан си хвърляха злобни погледи, Левиатан гледаше родителите си разтревожено, а Кралят и Кралицата просто мълчаха, забили погледи в чиниите си. Реших, че това не е мой проблем и ако има нещо ,което ме засяга те ще ми го кажат, за това си замълчах. Но те така и не казаха нищо друго.
Този път седнах между Левиатан и Белайъл. Момчетата се спогледаха многозначително ,но никой не обели и дума. Всички се хранехме бавно и омълчано, като че бяхме на погребение.
След десетина минути шепотът на Белайъл наруши тишината:
-Да се махаме! Тук обстановката не е особено приятна.
Станахме и излязохме набързо.
-Белайъл, искаш ли да дойдеш с мен до Земята. Не ми се седи тук.
-Аммм,татко не ни дава.
-Винаги ли се съгласяваш с правилата? - Момчето сведе глава. - Хайде де,втори шанс няма да ни се отдаде. Пък и искам да ти покажа нашите реки, и планините, и хората - всичко! Моля те, Белайъл!
-Е, добре. Само дето не знам как ще стигнем до Земята.
-Ти син на баща си ли си или не?! Луцифер е измисли магията! А по-лесно нещо за един магьосник от левитацията няма. Левита телок Ди у-Етра!