автор: esperanca

с автограф :
Излъгаха те и от срам мълчиш.
И няма кой да обвиниш.
Съдбата победи те пак.
Потънал в мрак, защо не спиш ?
Повтаря тя : какъв глупак !
Игри в живота си играл,
но истината не разбрал,
че най-заклетият играч
е сам на себе си палач.

А те боли.Без глас скимтиш.
За чужди мед ли пак ламтиш.
Но само да е тъй добра,
да ти прости вярната пчела.
И пак страха си призовал,
той твой е щит и твой кинжал,
но как сега ще победиш,
и как след туй ще устоиш
щом себе си се проигра.

Живота е игра, но знай,
че в нея печаливш е май,
глупакът на стобора, смел,
пернатият и горд петел.
С ясен глас ни пак събужда,
суетата хорска не му е чужда.
Но има чар неустоим -
сам себе си играе мим.

А ти, с натруфена осанка
живееш като плаха сянка
и къде е твойта красота,
щом плитката лъжа
остави те паун, но без пера?

Катя Мандинска