Планинско-руси си спомням косите ти,
вплели в себе си пулса на прилива.
Те ухаят на изблик от трепети
и неугасващи стройни съмнения.
Млечно-жълти усещам зениците,
светещи нощем в моята пазва.
Мръсно-сини са всички понятия,
избуяли сред шпаги от цветности.
Край светлоотразителите минавам още
и рисувам кокалчетата на пръстите ти.
Една кристална картина изложих
в галерия от претворени самодиви.