Аз съм шокиран и отчаян. Шокиран, защото видях как се татуират младите, и отчаян защото аз никога няма да мога така.
Момче и момиче са в тату-студио и си правят еднакви татуировки на рамената. Какво ли си татуират. Сърце? Амурче? Сексуална сцена? А можe пък дракон или някой зверски череп с костите отдолу? Не. Скоро разбираме, че младите гаджета са си татуирали по една чиния с печено пиле. Поетично... Разбираме, че тук се рекламира чипс с вус на печено пиле (защо не си татуираха чипс?), който младите толкова харесват, че са влюбени в него и като всички влюбени по света, и те искат да носят на телата си белега на тази любов. Преди време имаше реклама на една от евтините ракии (май Карнобатска) под наслов: “Да заколми прасето с една Карнобатска (примерно) гроздова!”. Клипът действително отразяваше брутално клане на прасе и финалният му кадър беше главата на животното в чиния и показана в много едър план. Мисля си: добре че тогава не беше измислен и клипът с татуировките, защото влюбените сигурно щяха да си татуират чинии със свински глави.
Но не татуировките на младежта ме предизвикаха да грабна перото, а потенциалната и, може би, трагично неосъществима перспектива и аз да татуирам тялото си със своите кулинарни предпочитания. Лошото е, че при мен, колкото и голямо да е тялото, много по-големи са кулинарните предпочитания. Бих започнал от лявото си рамо, където ще татуирам шопска салатка, таратор в чаша и малко перно с много лед. Няма да татуирам нищо безалкохолно, за да пестя място. На дясното рамо ще извезам няколко парчета пъпеш, увити в прошуто, две-три чери доматчета с късче моцарела и две капки балсамов оцет, а също и карпачо с един до един и половина, но не повече, оборота на мелничката бяр пипер. Ще оставя място и за още едно малко перно. Понеже гърбът ми е относително голям по природа, а също и от фитнеса и плуването, там ще татуирам сервитьор, който ми носи листата с белите вина. Ще накарам да го татуират така, че да прилича на Филип от Енотеката на „Попа” – досега, години наред, каквото ми е препоръчал, не е сбъркал. Да е жив и здрав! Някъде около бъбреците ми ще се падне драматичната сцена, в която Филип ме кара да избера между гевюрц-траминер „Castel Roncolo” и пино гриджо „Marco Filluga” 2005г. от Пиемонт. А вече непосредствено над седалището ми, малко по-дребен, за да се сместя, ще бъда татуиран самият аз, който безпомощно махвам с ръка и оставям на Филип да избере. Естествено, той избира второто и аз мълчаливо го благославям.
Гърдите ми от ключицата до диафрагмата ще бъдат запазени за татуирането на предястията. Понеже, кой знае откъде, се е появило още едно перно, ще накарам отляво да ми татуират пържени малки сепийки върху листенца от рукола, а отдясно – две големи пипала от октопод. Мариновани. На плоча. По средата ще има една голяма купа тарама-хайвер с много лук, лимон и няколко препечени филийки хляб.
Под диафрагмата ми следва моят корем. Там има много място и затова ще си позволим да татуираме един голям лефер върху сол на пещ. Той става бавно, но пък ние за никъде не бързаме. Пъпът ми ще е пълен с лед и в него ще се охлажда втората бутилка бяло вино. На паласките ще изобразим гарнитурата: картофки соте отляво, а отдясно – карамелизирани бейби-морковчета в марината от порто. Картофките – с копър: да не се забравя!
На краката ще татуираме нещо за десерт и диджестивите. Мисля да не се интересувам какво ще има на левия ми крак. Вероятно татуировчикът ще избере да изобрази някакви баналности като бисквитена торта, крем брюле, Естерхази и онази тъпа вафла – „Славата на Никър Бокър”. Сигурно на останалото незаето място ще разхвърля късчета плодове, като кивито ще го остави просто така, а ябълката ще полее с мед и, уж случайно, ще я ръсне с накълцани и леко запечени в малко сол орехи. Но това си е работа на татуировчика и мен не ме интересува. Аз искам само на другия ми крак да има татуирана чаша коняк (марката не е толкова важна, но по възможност да е, ако не X.O, то поне V.O.S.P.), пура и за дамите по едно лимончело от Капри със смлян лед.
Нетатуирани останаха само задните ми части. На лявата буза ще се татуира сметката, а на дясната – таксито, което грижовно ме прибира вкъщи.
Ето така бих се татуирал аз, за да съм в тон с рекламата на чипс с вкус на печено пиле, но проблемът е, че жени има много, но едва ли някоя от тях ще се съгласи да се татуира по същия начин като мен. А, ако няма двама, татуирани еднакво, всичко отива по дяволите!