Любовта е внезапен
и стръмен бряг.
Трудно е да се качиш
и да слезеш.
Всяко камъче е съдбовен знак,
всяко коренче – тънка надежда.
Може надолу да полетиш
и отговорът
да изпревари въпроса:
дали печелиш, като пестиш,
или печелиш, като прахосваш?
Разумът няма никакъв шанс,
думите – никакъв смисъл;
чувство
е синоним на талант,
вяра - равно на истина.
Мъжът пораства и става момче,
което не си отива.
Пък нека реката
да си тече
и бреговете да срива.
В себе си който носи Брега
и вкуса
на височината,
не се плаши от тази река
и подчинява съдбата.