автор: jiro

Вижда ли ме някой?Далече съм от тази мисъл.Мълчанието ми е глухо.Сетивността ми е заключена.Плача между редовете.Невидимостта боли-от студ.
Един сом сомува на дъното на душата ми.Сега и аз съм празна бутилка.С утайка от рибешки кости на дъното.Как са хрилете ти?Функционират ли?Или въздухът се крие зад стъклото на бутилката?Не съм прочетена книга,захвърлена в прахта.Първо трябва да се научиш да четеш.Картинките не казват всичко,но явно понякога са задоволителни.Имах въображение...имам ли го още?Дано не съм загубила и него.Не умирай,ще ти купя сладолед и шоколадови бонбони!А после ще се качим на въртележката на спомените и ще се повозим със затворени очи.Така те ще минават покрай нас,а ние няма да ги виждаме.Все едно,че ги няма.Само ще чуваме шумът на морето от рапаните-по един за всяко ухо.Така ще направим...когато се върна.Събирам пари за билет.Билет към себе си.