автор: osi4kata

***

Докато Бог подреждаше Света,
Лукавия го разпиляваше с опашка.
За удоволствие. От скука. На шега.
Играеше със Божите играчки...

Понеже Господ беше търпелив,
не му се върза отначало.
Отметна мъдро кичур сив
и се провикна "Ало, ало!...
Вземи се във ръце, момче,
не ми разхвърляй вилаета...
Пийни си нещо по-добре,
не ми се моткай из ръцете."

Лукавият се посмути,
прибра си черната опашка,
поседна, глътка-две отпи
от дяволското питие. Юнашки.
Прииска му се да поспи,
но дяволската черна гордост
започна в кръг да се върти
от самосебе си и непокорно...
"Опашке, спри! Че този сноб,
накрая няма да устиска...
Ще ме направиш Божи роб,
а някакси не ми се иска..."

Опашките не знаят страх,
а дяволската ни най-малко...
Развихри се, на пух и прах
Света направи. "Колко жалко,
принуден съм да бъда строг"-
въздъхна Господ и откъсна
немирницата за урок
със двата си огромни пръста.

В ръце я взе и повъртя
минута-две... и вдъхнови се.
Извая чудото жена.

Лукавият до днес се киска...