автор: osi4kata

***
нощта, в която пълната луна
изми лицето си в морето
и тъмно-синята вода
от лунния й прах засвети,
русалките танцуваха в захлас
край изоставения кораб,
изящни, златокоси... виждах аз
протегнатите им ръце нагоре...
Танцуваха с моряшките души,
невидими и леки като бриза.
Целунах те. Целуна ли ме ти,
моряко? Утре беше близо,
а вчера падна в тъмните води
зад хоризонта. Пир на боговете...
Сънувах ли? Сънувах ли или
луната миеше лицето си в морето...