автор: Amphibia

След токчетата ми отеква спомен.
Нощта протяга дланите си хищно.
Дванадесети път проклех тревогата,
че ще ме имаш, без да си ме искал.
Дванадесети път изтрих червилото
в ръба на чашата с искрящо шери.
Чаршафите са набраздени с минало.
Под пръстите изтръпват намерения.
Наясно съм - не ставам за принцеса.
(Косите ми не са безкрайно руси...)
Пантофката е тясна. Неуместно е
случайно от крака да се изхлузи.
Леглото по сценарий ще напусна,
щом полунощ в телата ни настъпи.

Ако желаеш още да ме вкусваш,
ще трябва,
принце,
да платиш по-скъпо.