На Албена и Максим
В полет и в подем - те пак са първи!!!
Летяха като лястовички по леда.
В залата не дишаха, не мърдаха...
Усещаха чрез танца пролетта!
В страната на изгряващото слънце
те бяха незалязващи слънца!
А на финала залата избухна
и се обагри с наши знамена!
И не килим - душите си разстлаха
към почитната стълбица за тях!
А Максим и Албена заблестяха
и Бог да диша за секунди спря!...