 |  На лятото в пожара ослепял,
сподирян от слънчеви шествия,
нозе уморени провлачвам едва
в деня на есенното равноденствие.
Пребродих света нашир и надлъж,
и знам, че тук е мястото, където
ще си остана все един и същ
през всичките сезони на сърцето.
Ето онемялата къща и двора,
с бурени обраслата пътечка,
прагът, забравил стъпки на хора,
потъналата в сажди стара печка.
Да застеля искам студения под
и дърва да събирам за зимата.
За тая тъй сложна дума ж и в о т
да намеря най-простата рима.
Да заспя под заскрежена стряха,
а на разсъмване да зърна как
новата пролет прохожда плахо
между капките от разтопения сняг.
Публикувано от BlackCat на 21.03.2007 @ 20:28:27
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Сезони на сърцето" | Вход | 4 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сезони на сърцето
от regina (radost6@bluebottle.com) на 21.03.2007 @ 21:17:04
(Профил | Изпрати бележка) | Човек винаги се връща там, където е останало сърцето му.
Благодаря за носталгичното усещани. |
]
Re: Сезони на сърцето
от regina (radost6@bluebottle.com) на 22.03.2007 @ 09:24:01
(Профил | Изпрати бележка) | Страхувам се, че не мога да бъда капацитет в такива житейски ситуации, поради простата причина, че гореупоменатият статус ми е перманентен.Ако трябва да споделям някакъв личен опит - обикновено тръгвам по пътя на най-малкото съпротивление, колкото и малодушно да звучи това, и продължавам да живея с разкъсано сърце, било то на две, или на повече части.Но моето мнение едва ли може да бъде меродавно.
Поздрав! |
]
]
Re: Сезони на сърцето
от petinka на 09.04.2007 @ 12:18:42
(Профил | Изпрати бележка) | Да заспя под заскрежена стряха,
а на разсъмване да зърна как
новата пролет прохожда плахо
между капките от разтопения сняг.
"Да се завърнеш в бащината къща, когато..."
Стопли ме стиха ти, Влад!
Поздрави и за наградата!:-) |
]
Re: Сезони на сърцето
от esperanca (medina@dir.bg) на 25.06.2007 @ 13:28:23
(Профил | Изпрати бележка) | | "годините на Черния гологан. За разлика от този от поговорката - губех се, и то често"- не е личен въпрос , а общочовешки :намери ли се? |
Re: Сезони на сърцето
от Vlad_Ongyl на 25.06.2007 @ 13:43:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Matador | | Двама от най-интересните типажи в историята на литературата - Капитан Ахав и Дон Корлеоне заявяват (всеки поотделно) - "Приемам всичко лично." :) Донякъде да. Но пък и разбрах, че човек където и да отиде, от себе си (т.е. това, което е), не може да избяга - оказа, че където и да скитах, все същият си бях. Само дето отвреме-навреме сега ме навикват с "Черна овца" или "Бяла врана"... :) |
]
Re: Сезони на сърцето
от esperanca (medina@dir.bg) на 25.06.2007 @ 13:50:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Вярно е това , което казваш, въпреки че за мен всяко едно пътуване по диагонални географски ширини не е само бягство, а по-скоро пътуване към себе си, аз поне така се чувствам, когато мога да утолявам тази жажда за далечното,която е всъщност път към себе си, когато ,а се случва да съм се загубила, неистово скита душата , дано намери мястото, което да я върне на себе си. |
]
Re: Сезони на сърцето
от Vlad_Ongyl на 25.06.2007 @ 14:03:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Matador | "Пътуване към себе си" - Блага Димитрова.
Пътуваш към себе си, ако знаеш къде да се намериш, или бъркам? :) След малко ще видиш на Първа нещо, а сега в аванс "Тези, които не познават магията на пътя, според мен са нещастни хора, или поне не познават истинското щастие. Нищо не може да замени усещането за дълъг път към непознати места. Път без пътник и човек без път са тъжно нещо", senorita. :) |
]
Re: Сезони на сърцето
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 19.09.2007 @ 12:50:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Хубаво е да знаеш,че има едно място,където винаги може да се завърнеш,да изплачеш преглътнатите по пътя сълзи,да ближеш без свидетели лютите си рани, и зяреден със светла тъга и сила, да потеглиш отново към широкия свят!Изстрадано стихотворение!По сърце ми е!Че |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 852
ХуЛитери: 3
Всичко: 855
Онлайн сега:
