автор: Hemu

( малку придизвикану* )

Илати при баба на миндеря,

ма по наблизу, чи ни чувам,

аз сига дукът сми на вичеря

леку тъй ши ви похуртувам.


Опичайти си моми акълите.

Ши има да ма споменувати.

Идни ги виждати ергените,

ма други са куга палувати.


Одеви видяхти момъка Вили*

ми то какво ли да ви гуворя …

Целта му „на уше да спудели”!?

И аз какво, да ида, чи да споря.


Пазети си муминствуту дубре,

а пък игрити, те са ду времи.

Замаят ли ви главити, отвътре

едва ли ши сте без прублеми.


Та какво ви рекух по-напред ?

Извинети старата си баба Роза,

саму чи ни помня какъв съвет

аз щях да ви река. Ох, склероза …

(а)