автор: bon_bon

Разпънал сергия безмерна
разпродажба правеше Бог,
И продаваше вяра, надежда,
но аз пък си купих порок.

Навярно сгрешил си,
ще кажете Вие,
но надеждата беше нездрава,
а вярата - остаряла вече мома.

Нещо стана, обърка нещата
имаше криза във рая и криза у нас.
Всеки поглед бе впил в небесата
и очакваше помощ без глас.

А Господ отколе векува
на земята да дойде не ще,
ни молитва, ни стонове чува -
дали хората вижда добре?

Да, но мен посети, предрешен,
вчесан, приличен, смутен,
при бедния грешник отби се
за цигара и чаша кафе.

...И преди да стане пошепна:
Сам съм! И горе няма кафе...