автор: Vlad_Ongyl

Неделно пладне - жарко и сухо.
Само мляко от виметата кози тече.
Из прахоляка куче краката си влече,
обръща се лениво, хапе си кожуха.


Сред лозите плашило стърчи
и ризата му скъсана избелява. Кога ли
за радост на врабците тя ще се запали
от целувките на толкова лъчи?


Ни глас човешки, ни звън на подкова.
Само песен на слънчасала чучулига
над високата ръж се издига.
И сякаш тъй ще е во веки веков...


Но... иззад далечния напукан хълм
изскачат и се ширват по небесната нива
на черни облаци браздите криви.
В миг внезапно проехтява гръм.


И над ниските къщици и високата ръж
отвесно покълва летният дъжд.