Къде си днес, прекрасно мое цвете?
Защо не виждам твоите очи красиви?
Защо от мен смъртта отне те,
и парят лицето ми сълзи горчиви?
Защо напусна този свят,
и мен превит от болка тук остави?
Повяхвам аз, като откъснат цвят
и няма кой от мъката да ме избави.
Така внезапно ти отиде си от мен
без да мога сбогом да ти кажа,
и чувствам се сега така сломен,
че колко те обичам, не можах да ти покажа!
За мен ти беше всичко на света,
единствена моя Любов!
Но загубих те, помръкна деня!
Не бях готов! Не бях готов!
Камбаната сега кънти,
и душата ми безмилостно разкъсва!
Няма те вече до мен, отиде си ти
и сърцето от болка се пръсва!
Твоят образ е пред мен сега
о, как искам времето назад да върна!
Да погаля нежно твоята коса,
и пак до мен да те прегърна!
Но как да се върна на зад?
Времето не спира даже за миг!
Без теб животът превръща се в ад,
и заглъхва отчаян последният вик!
Ти беше моя надежда, моя опора!
Как без теб бих могъл да живея?
Как бих могъл сред другите хора,
да се върна и отново самотен да тлея?
Твоята смърт издигна стена!
Стена от болка и мъка нечовешка,
стена между мен и света,
стена висока, студена и тежка!
Прости ми, че не мога сам да остана!
Научи ме да живея без теб!
Или да забия в сърцето си хладна стомана
позволи ми и вземи ме при теб!
Тук пред бога се заричам!
Вечно да те помня и обичам!