автор: tim

"Прощавай, за да ти бъде простено" е един от постулатите на християнството.
Прошката е обект на много философски разсъждения.
Но аз питам чисто човешки, ей така- простичко- може ли човек винаги и за всичко да прощава?

Да поискаш прошка е нещо много лично и много трудно. Да признаеш грешката си, да погледнеш в очите човека, когото си наранил и да поискаш прошка.
Но дали е по-трудно да простиш?
Какво означава да простиш?Да забравиш всичко? Да възстановиш равновесието в мислите си? Да отхвърлиш спомена за непосилната убиваща болка?
Възможно ли е да простиш и да забравиш? Възможно ли е всичко да се промени и да се върне. Възможно ли е раните да заздравеят, мислите да се пречистят? Възможно ли е всичко да е както преди?
За да простиш се иска сила, голяма сила.
Но може ли да се прости всичко?
МОже ли да се прости болката и предателството на човека, когото мислиш за приятел?Човек, с когото си споделял живота си, мечтите си, поривите на сърцето си?
...
Можеш ли да простиш, дори когато не искат прошката ти? Може ли да се прости в името на това да запазиш човека в себе си?
...
Прошката е може би и прощаване със себе си... Когато си наранен, а виждаш,че за болката и страданието мислиш само ти?
...
Всички сме деца, а според мен най-големият грях на света е да накараш дете да плаче, да го откъснеш от собствения му свят, да разкъсаш мечтите му... и просто да си отидеш... може би дори без да разбереш какво си направил...