автор: Amphibia

Прегоряло е слънцето. Гроздоберът е късен.
Под петите отекват черноземните ритми.
С мека тъжна гадулка часовете проскърцват.
И полягат на хълбок като старци сърдити.

На мегдана е глухо. Даже сврака не грачи.
Двойка котки са сгушили тяло в дувара.
Тежко стъпва нощта. Дръзка смугла зяпачка.
Не е време за отдих и за песни, кръчмарю!

Не е време за отдих и за песни, кръчмарю!
Бавно виното съхне по ръба на казани.
Пий ме дълго и после отново повтаряй.
Тази нощ съм ти прошка. И наказание.

Тази нощ съм най-щедрия грозд на асмата.
И тесто за погача. Омеси ме със устни.
Сутринта се върни като мъж при жена си.
Ако пита, кажи й: Гроздоберът е късен.