Не искам да съм песимист,
но не съм артист...
сама осъдена от всички,
с белег жигосана от живота,
макар и да не падам ничком,
не съм изправена до края.
Опитвам се да се усмихна,
но тъжно гледам през зъби,
живота само грижи лъхне
и само тягости тръби...
Скована в сянката на стаята,
подпряна на едно дете,
не виждам в студа омаята,
на това...по-добре!
Повторено,потретено,подсилено,
горчивото в устата ми кърви,
а щастието изнасилено,
в душата ми мълчи...