автор: Nostalgias

Стига с тоя космос! Да не съм ви създал за да хойкате!
(Бог)
...

Обезсебвам се.
Животът ми си живее собствен живот
и все по-рядко се сеща за мен
Гони срокове
Чака полети
Държи речи
Ходи по жени
Връща се късно
и заспива до мен
Без да ме погледне
(Kак само хърка проклетият ми живот
и как му бодат краката...)

А аз безсънствам до сутринта и си мисля:
Вече съм на 30
И е почти сигурно,
че няма да стана космонавт