автор: stalker777

Валяло е,
а аз не съм разбрал.

Дъждът
е чукал по прозореца.
Повикал ме е да изляза.
Дъждът
е пазел като тайна
своите капки.
И всяка е била за мене
дума
честна,
гола
и студена,
като истина.

А аз,
загубен във матрицата,
седял съм някъде,
със някой съм говорил
и ръсил съм из кръчмите
интелектуални глупости.
Минутите
измервал съм
с изпушени цигари,
а часовете,
със изпити чаши.

Но отлетяха,
заедно с дима цигарен.
Главата ме боли
от махмурлук
и импотентни спорове.
Огледах се –
пияни мутри
хъркаха по масите.
Говорел съм,
а те са спали.

Валяло е,
а аз не съм разбрал.
Дъждът не ме дочака.
Закъснях.