автор: 0805

Неравностойна е тази партия шах.
Ти си мъдрият, силният, вечният,
аз по детски повярвах, по детски играх
и танцувах със смях по полетата,
и рисувах дъга в черно-белите дни,
в цветни сънища нощем препусках,
(уморени коне се убиват, нали?)
Безнадеждна стратегия – с чувства.
Бях кралицата, пазеща кралство и крал,
осем пъти на ден ставах пешка,
защитавах на кръст и по диагонал,
атакувах... Но беше ми смешно.
И макар че печелеше, ти побесня,
със замах ми разчисти дъската,
със стиснати зъби, през сълзи и смях,
пренаписа ми пак правилата.
Ти си мъдрият, силният, вечен играч,
грос-майсторът в нашия случай.
Но разпилените фигурки щом събера,
да се смееш по детски ще те науча.