автор: angar

Часът бе седемнайсет. Върхов час.
Движението беше в три колони,

и в най-във лявата се движех аз.

Пред зебра пешеходна, на червено,
се спряхме всички чинно и смирено.

И в миг зад мен линейка запищя!
Ама върти линейката, не спира –
ще кажеш – някой някъде умира!

Настана какафония голяма.
А гледам – кьорав пешеходец няма!

Тогава бавно, бааавно и полека,
преминах пешеходната пътека
и свих надясно – лента да й дам.
И тук във клопката попаднах сам!

От тъмнината полицай изскочи
и с палката банкета ми посочи:

- Дай документите...! Какво си пил...?
Кажи сега какво си нарушил!

А сам съвсем наблизо бе стоял
и ситуацията бе видял!

Все пак понечих да се оправдавам,
но той ме закова:
- Не се втелявай!
Не обяснявай и не ме нервирай,
а си сбери акъла и избирай:
със ДДС или без ДДС!

Ако е с ДДС - ще пишем акт
и акта го изпращаме във КАТ.
Ти там на проверочен се явяваш,
заплащаш глобата и документите си получаваш.

Без ДДС с това се различава,
че разписка от нас не получаваш,
ала и глобата по-тънко я минаваш!

Разбира се, без ДДС избрах
и тъй по-тъничко се отървах.

След туй потеглих и се размечтах:

Как някой ще подпали парламента!

След туй - и сградата на президента!

Как секретарките от страх ще плачат
и как министри през прозорците ще скачат!

Как ще хвърчат пожарни и линейки!

И как случайно ще се случа там –
но път на никоя не ще да дам!