автор: Hemu

Заговори ма идин гуспудин
мама вика ми: „Ано мъ нидей,
ни гу ли видиш какъв е фин
и нищу чудну да е дажи гей.”

Какъв ти гей ма мале, ам нидей
ни съ излагай, то сига е модну
мъжа да бъди по изтътчен тъй,
не кат Ваньо от нащу селу родну.

На гуспудина имито му бе Имил
взе да ма кани в колата си зилена
да ма разходи и вика ми с глас мил
чи аз била съм кат хубава Илена.

Ам хубава съм, мома и полувина
що момци подире ми въздишат,
ама и мозъка ми е кат за двамина,
затуй хвалбити му пред мен издишат.

Аз кога виднъж бях у читалищиту
четух идна книга на Шекспир май
за унези Жулиета и Румеу, дету
обичаха са ама и умряха накрай.

И аз, нали съм малку кату пуитеса
вживях са в образа на таз Жулиета
и се са чудих, Румеувците де са
да ма спасяват от съдбата клета.

Ама многу ми хареса как звучаха
думити иднакву, същу кату песен...
И зеха сичкити момци са затърчаха
да пишат за любов, а вън бе есен.

И саму Ваньо, онзи нашия от селу
ни са захвана да риди … куплети
утиди да прибира житу пу пулету
вместу да пиши за чувства клети.

Голям умник той накрай излези
щот негувата нива бе прибрана …
то стихувити май са безпулезни
кату от глад събудиш са зарана .

И му пристанах, чи нали ма иска
забравих бързу стихуви и моди …
Е малку там в душата нещу стиска,
ама какво пък, то пу хора ходи :)

04.12.2006 г.