автор: angar

Във трънско вълци има ли?
Едва ли –
последният от тях са го изяли
в глада във следвоенните години.

Сам К2 пише как го уловили,
как с голи рЪце са го удушили,
и как - които после са го яли, -
макар напълно да не побесняли,
обаче всички са се увълчили!

А този начин после усвоили
и другаде. И тъй са ги ловили,
и свършили са вълците в страната.

Останали са: глутница една
в Родопа, две – във Стара планина,
два единака – край Бреница и Върбица,
и в “Хулите” една – но сребърна – вълчица.

Тя вече е съвсем опитомена
и никак на вълчица не прилича,
обаче силно единаците привлича!

Да видиш ти природен феномен:
през зимата, на връх рождения й ден,
единият потегля от Бреница,
а другият потегля от Върбица.
Стотици километри път ще бият,
пред “Хулите” ще дойдат и ще вият!

И вълчи вой звучи в нощта навред,
но няма от вълчицата ответ:
не слуша тя - глава над книга свела,
във “Трънски разкази” се е зачела!

И те, след като вият, вият, вият,
от мъка и от гняв ще се напият,
а после ще се скарат, ще се сбият,
а после – уморени и сдобрени,
към родните места ще отпътуват
любовните си рани да лекуват.

Създадена е любовта такава –
и зверове, и хора да ранява!