Несправедливо казвам, че е късно.
По-рано щях хлапашки да прелитна
с нахалното си чувство за възкръсване
над всяка неизречена молитва.
Несправедливо казвам, че е рано.
По-късно щях да съм сеяч на мисли -
дори от мен самата неразбрани.
И само троскотът да ги разлиства...
Обичам те... Обичам те, защото
под стръмните ти вежди светят рани,
но още се усмихват на живота.
Поне на този, в който ще остана.