автор: jonkata

Партито. Изненадата. Веселбата. Случки

Тео и Джоди минаха по една пряка пътека и успяха да изпреварят шумните животни. Прилепили нослета в прозореца на къщичката на котарака, те видяха как Гълъбицата със златната къдрица седеше на една малка табуретка точно срещу старото венецианско огледало, в което сега и луната се оглеждаше вяло, някак по задължение.
- Защо да зарадваш някого, се оказва толкова трудно, а да го огорчиш, е просто песен? И защо тази песен я знаят всички? Илюзия и гонене на вятъра ли е стремежът към щастие? И … както съм ги заредила тези въпроси, ще намеря ли някого, който да ми отговори? - със следващ въпрос отговаряше на предишния си Гълъбицата със златната… .
Като не получи отговор, птицата стана, излезе от полутъмната стая и се захвана за работа в светлата, която също притъмня, защото изгасна токът.
- И какво ли може да свърши човек в тъмна стая, освен да мисли с измислени мисли? - продължи да се пита тя и си отговори : - Нищо!
Изведнъж отвън се чу шум на падаща мечка стръвница.
- Нима ни идват гости? - викна Гълъбицата.
В това време пред къщата шестимата им приятели отново гравитираха хаотично около собствените си и някои чужди оси.
- С удоволствие, стига да се освободя от грубостта на лисугера Аберхайнер - отговори бобърът и извика:
- Абер, престани да ме натискаш ,бе! Не се ли сещаш, че е неприлично? Да не говорим, че притесняваш и Веска.
- За какво притеснение говориш, отче? Ти на този свят ли си, или още не си разбрал, че цялата компания отново е натръшкана, този път - в един огромен леген - питайки, сам си отговори лисугерът.
- Леген ли, що за нисък стил? Да се натискаме точно в леген! Защо не избрахте нещо по-елегантно? - избълбукаха следващите въпроси на бобъра, и то тъкмо навреме, защото не след дълго екнаха крясъците на Гълъбицата:
- Мъдрий, чий е този басейн и защо си го стоварил пред входа на къщата ни?
- Не разбирам за какъв басейн ми говориш, мила, но аз не съм стоварвал нищо пред входа на къщата ни - отговори персиецът и отиде да провери сам.
Тъкмо в този момент дойде токът и като видяха картината на дивата реалност, домакините и двете деца първо се уплашиха, второ се окопитиха, и трето се запревиваха от смях.
- Скъпи, защо си оставил прането в предния двор ? - преструвайки се на нищонеразбираща попита Гълъбицата.
- Това не е нашето пране, мила. А и аз отдавна вече не се занимавам с обществената пералня - едва сдържайки смеха си отговори котаракът.
- Това преля чашата! - извика Ирландската хрътка и размаха енергично ръце и крака с намерението да се измъкне от унизителното положение, в което беше изпаднала за трети път тази вечер.
Незнайно как на котарака му хрумна гениалната идея да сложи ред в басейна, като натисне звънеца.
По примера на първата плетеница, щом чуха иззвъняването, участниците в кълбото рипнаха на крака.
- Простете, приятели, но какво правите пред дома ми и защо приличате на дузина току-що изпрани и изцедени шорти, изсипани безразборно в този бледозелен леген? - през смях и сълзи попита Мъдрия персиец.
Като чу бледозелен, Следобедния се усмихна лукаво под мустак, но не каза нищо.
- Къде другаде можем да бъдем ? Трябваше да се досетим. Само на теб може да ти хрумне да сложиш този леген пред входната врата, още повече, когато очакваш гости! - язвително изсъска над прелялата чаша Ирландската.
Разбираемо е, че още се чудите какво точно стана. Защо старите ни познайници пак са на кълбо? Каква е тази възбуда и докъде ли ще ги доведе ? Ние винаги сме казвали, че еуфорията не е най-добрият емоционален фон за подготовката на такова важно събитие, каквото е излюпеният ден на Гълъбицата със…, но иди им го кажи на тях!
- Добре, добре! Влезте вътре и ще разберем кой къде е тръгнал и къде е влязъл - каза Гълъбицата и тръгна навътре, като очакваше, че гостите й ще я последват.
Те не влязоха не защото се забавиха, ами защото нещо друго ги възпря. Вратата. Царете на изненадата награбиха легена и се напънаха да го внесат в къщата, за да го поднесат като подарък.
В критичната пауза преди последния разрушителен напън Следобедния извика:
- Приятели, няма смисъл да се напрягаме повече. Това не е леген, а басейн и не трябва да го внасяме вътре, а да го занесем в двора, където ще доведа Гълъбицата.
- Честит излюпен ден, о, най-красива гълъбице със златна къдрица! - изпя заекът като й подаде ръка. - Ще ме последвате ли в задния ви двор, за да се потопим дружно във водите на басейна, който сме ви приготвили за подарък?
- С удоволствие, благородни заеко! - отвърна гълъбицата, хвана го под ръка и тръгна с него.