автор: orange_juice

Уморена е, уморена да стои в килера
да центрофугира греховете ми, мръсотията ми.

Разбирам я, не изпитвам омраза към нея.
Иска да живее на триста и седемдесет градуса.

Мисли да използва летлив разтворител
и да обиколи света, далече от мен.

Отворих нейния илюминатор за да й подаря диск
на Астор Пиацола, това завъртя кръглата й вътрешност.

Свобода, свобода, свободно танго! Започна да вика.
Изведнъж се превърна в революционерка.

Сега мечтае за слънчевите плажове на Mar Del Plata.
Какво ли мечтае след като не е виждала никога морето.

Говорих й за Бруно дел Абасто: Карлос Гардел.
За онова проклето летище, на което ще срещна смъртта.

Казах й: "всяко пътуване е капан, малка моя"
Но това не я разстрои, дори й даде сили.

Нашата връзка бе една дискретна връзка, интимна.
Винаги сме прали мръсните дрехи в семейството.

Помоли ме да й дам един слип за спомен, трогна ме.
Сбогом, Карлота, ще ми липсваш, ще ми липсваш много.


Рикардо Фарина