автор: vitsavia

За него съботата е платно.
Повдигат веждите си чергилата
на отпътуващия зимен ден.
Звънят и цветовете му -
най-силен цвят е тишината.
А първата снежинка,
по-щастлива от скорец,
прелита над чертозите
на бялата му рамка.
Разрошва четката му
вятърът със пъстър шал,
изплетен от невеста -
шипката с червената забрадка,
навивала на пръстите си
нишка паяжина за годежен дар.
Стрехите свиват рамене
и цъка сивият врабец
застанал пред платното...
И мае се на тънкия рисунък
в призрачните щрихи на дланта -
едва ли най-обикновен зографин
би предчувствал и рисувал
пъртина с птичите му стъпки
и до нея няколко трошици топлина.