автор: AGRESIVE

Дърво-кастрат - това съм вече.
Горящи клони без листа.
Душа обръщам с длан нагоре
да искам прошка от света.
Но пак съм грешна - нещо в мене,
гризе кората ми до смърт.
Под корена ми много време
къртици ровят. Има кърт!
И всеки вятър носи вести,
заплахи, дъжд...Сега съм стръв.
Дърво-кастрат без корен земен.
Ще падна първа в този дъжд.
Защото червеите в мене
сърцето ми изпълват с кръв.
Изтича в земните ми вени
животът от последен дъх.
.......
Дърво-кастрат - това съм вече!
А утре ще съм само пръст.
Последни корени под мене
опитват да се закрепят.