автор: foster

Хладният въздух нахлуваше в дробовете ми и събуди леко засаплите сетива на преумореното ми тяло. Бавно черните облаци закриваха светлото небе и уханието на дъжд се понесе из цялата горска поляна.Бе толкова приятно и успокояващо ,че
усещането се равняваше на следобедна дрямка с любимото същество.Вече не мислех за умората която бе наляла своето олово в краката ми , нито за целта на моето пътешествие. Съществуваше само този момент в който небето и земята се сливаха в едно и врмето спираше за да увековичи този момент за другите ,които биха дошли някой ден.Това беше първия миг в който изпитах спокойствие от както поех дългия път на своята мисия и за първи път тя ми изглеждаше възможна .Ох как желаех само да стигна нейния край успешно ,колко много го желаех.
Казваха ,че тя се намира на място където времето е спряло и всичко изглеждало като картина толкова красиво ,че заслепява очите и толкова неестествено ,че те кара да се питаш дали не е сън.Място в което започваш да забравяш кой си бил преди това , а започваш да виждаш този който трябва да бъдеш.Бях ли стиганл вече този свят, надявах се да съм .Времето с което разполагах намаляваше с всяка измината секунда ,а закъснението беше недопустимо не и в този случай. Легендата разказваше още ,че ще се появи само пред човек с чисти помисли и намерения ,точно когато извикаш името и трипъти преди изгрева на северната звезда ,а този миг наближаваше.
- Гея ,Гея ,Гея ! - извиках с максимума на гласните си струни и зачаках със силно вълнение
"О моляте появи се" молех се аз на ум - Кажи ми че съществуваш , кажи ми ,че това не е преследване на бялата лястовица , че не си само мит измислен от човешката нужда да вярва в чудеса моляте ,моляте, моляте. Гея ,Гея,Геяяяяяя
- Тук съм страннико.- чух гласа идващ зад гърба ми - Какво те води при мен ,че викаш името ми така отчаяно?
- Господи ,това наистина си ти .- стоях стъписан и ахнал от изненада -Изглеждаш точно както се казва в легендите
- А какво се казва в тях ? - изрече с неземен глас
- Че очите ти са винаги с цвета на небесната шир, с коси приличащи на пшинични класове и лице отразяващо всичко около него.
- Ето че ме намери, кажи сега причината за твоето търсене какво те накара да дойдеш толкова далеч в сърцето на дивия свят?
- Молбата ми е много лична и касае моята съпруга.Преди 4 луни по нейзвестна причина тя припадна и дойде в съзнание след седмица , но не помнеше нищо от деня в,който припадна.Не можеше да движи своето тяло нито ръцете или краката си десетки лечители е преглеждаха и нито един и от тях нямаше и бегла представа как може да бъде излекувана , но всички бяха категорични в едно , а то е че силите и отлсабват и ако скоро не се открие лек тя ще напусне този свят. Тогава един възсрастен човек в селото ми разказа една история в която споменаваше за теб, силите ,които притежаваш и нещата ,коитo можеш да извършиш ,бях слушал и друг път подобни истории , но никога не ги приемах на сериозно.Но в отчеянието и в желанието си да спася най-скъпото ми същество реших да те потърся.
- На какво си готов заради нея страннико?
- На всичко...няма цена която не бих платилил ,няма нещо ,което не бих направил! - отвърнах възможно най-искренно.
- Добре ,защото ще се наложи, ще се наложи да платиш тази цена - думите и прозвучаха толкова сериозно чак плашешщо и за момент се усъмних дали молбата и няма да е по силите ми.
- Кажи какво искаш да направя за теб.
- За мен ли? Нищо ,цената която ще трябва д аплатиш е твоята любов .
- Не те разбирам.- Какво имаш предвид? - отоговорих обаркан
- Точно това което казах , ще дам лек за съпругата ти и тя ще оздравее.. и никога повече няма да се разболее , но цената ще бъде любовта ти. - очите и изпитателно пронизваха душата ми и четяха всяка емоция в мен без да мога да скрия какво изпитвам,
- И запомни че веднъж взет избора ти не може да бъде променен.
- Добре - отговорих аз - ще платя тази цена ,важното е тя да живее , кажи само как да го направя.
- Ако избора ти и е окончателен вече си платил цената.
- Но как ,не разбирам? - Когато дойде момента ще разбереш - постави малко шише с отвара в ръцете ми и изчезна с последния слънчев лъя.
2
Огледах се. Не видях никого наоколо освен ясното небе осеяно със звезди ,които бяха толкова много че мрака изглеждаше безсилен пред тяхната светлина ,но не и мрака в мислите ми ,думите и все така звучаха плашешщо в ума ми и неразбирайки тяхното значение те повишаваха тревогата която изпитвах.Какво ли щеше да стане наистина нямаше да рабзера доато не стане време.Стигнах селото неусетно , корема ми се бе свил на топка "Цената ще е твоята любов"чувах тези думи постоянно и не ме оставиха нито за миг през целия път.Наближавах къщата ни и с всяка стъпка ударите на сърцето ми зачестяваха ,погледнах нагоре за последна молитва и прекрачих прага на дома ни.Тя лежеше и изглеждаше още по изтощена от деня на заминаването ми.Вече не можеше да говори ,очите и едвам се отвярха,тя само съществуваше едно тяло което държеше като пленик душата и.през мен мина ужасяващата мисъл ,че ще е по-добре да умре отколкото да бъде шушулка от умираща материя.
Ужасих се от себе си как можех да пожелая това което си помислих ,но нямаше ли да е егоистично да съществува по такъв начин само заради мен? Къде беше границата в която живота ставаше непоносим за някого имаше ли право този някой да се откаже от него ,след като той го е изправил пред стена с шипове.
Наддигнах внимателно главата и Отворих шишето с отварата изсипах и последната капка от течността в тялото и.Сега можех едниствено да чакам и да се моля .Стоях цяла нощ държейки ръката ,сякаш можех да е изликувам само с допир.Колко безнадеждно надяващ се е човек.Но какво друго ти остава щом си на път да изгубиш едниственот нещо на което държиш?
Пръстите и помръднаха в ръката ми и ме накараха да се събудя бях заспал на стола намиращ се до леглото и все още държащ дланта и.Беше дошла в съзнанние ,лицето и сияеше като на тукощо разцъфнало цвете ,от болестта нямаше и спомен.
- Добре дошла мила - казах усмихнат ,лекувах не можех да си намеря място от радост.Беше оздравяла само за една нощ така бързо как то се и бе разболяла .погледна ме право в очите в погледа и имаше живот,енергия ,спокойствие ,но също имаше и учудване
- КОй си ти? - Прониза ме като нож.Разбрах моментално какво искаше да каже Гея отварата бе заличила всяка следа от болестта ,но също и всеки спомен за любовта ни.Тя заживя отново ,но заживя без мен.Можех само да е наблюдавам и да си спомням за това с което съм бил благословен преди.А ти този ,който четеш това каква цена би платил да спасиш човека ,когото обичаш?