автор: roza1

По-бързи
от молитвата на гладен
желанията
тръгват към целта си.
И аз съм къшей хляб,
без който
живота става хилав
криволичи
и залита,
бавно пада,
а не трябва.
Обичам го.
Ще го нахраня
с топла нежност.
В есен хладна
съм уханна-
пита с масло
и съм сладост-
мед прекрасен
плод
на лятните цветчета.
Дори пчелите ще завидят
а пекарят ще немее,
когато гладният
посегне да ме скърши
с меки длани
и нощта си премаляла
с мен
доволен ще завърши.

08.11.2006