автор: miglena

... някога някъде се срещнахме:
Ти - карамелен глас и сметанов балдахин
Аз - разтопени струни на вещерска балалайка
... и приспахме Времето:
на резенчета пъпеш залезът се стичаше - в Теб
подлютени гущерски езичета по шията - Моята
... и разбудихме Магията:
Ние - разходка по гръбнака на влюбен вулкан
В нас - от грозните патета излетяха дивни лебеди
... и ни омагьосаха:
нимфа Те облече в лавров венец и нищо друго
дракон Ме отвлече в съня и до него се пробудих
... и заживяхме неживи сякаш:
с дървен меч в скалите изсичаше замък - уж Своя
а нощем препил от копнежи по Мен го рушеше
... и дори Тъгата се разрида:
В мечка-стръвница щеше Ти да се превърнеш, ако
не успееше да Ме изтръгнеш от драконовите лапи
... и Полярната звезда се смили:
Измисли Ми Име - като молитва го произнеси и
ще имаш мен, човешкия Си облик и обич
... и може би за по-дълго от завинаги.