автор: miglena

Потъвам в съня на делфин ...

С коралови нокти гравирам профила ти по шията на котва, столетно бездиханна в копнеж по изгубен пристан. С твоите устни би могла да вдъхне лютиво наргиле. И да пристъпи ... Очите ти биха я отвели в моминската й постеля.

С нажежени до слънчево ресници би те отжигосала нежно по слепоочието, преди чукът на ковача да я разпне върху рога на наковалнята. В мислите си, за теб е останала през всичките си плавания ... девствена ...

В пясък и камънаци е кършила снага, понякога милвана, друг път с гърди, парещи от дивите целувки на анемонии и нозе, нащипани от палави раци. Медузи неведнъж тровели кръвта й.

Но каквото и да се случвало, достатъчно било котвата да си представи твоя образ и нейната усмивка неизменно се възцарявала отново с прелестта на родила се от звездна пяна и лунни вълни зорница.

И всичко това - в безвременността преди да те срещне ... и да се слеете ... в гравюра от делфинен сън ...