автор: elrisha

(посмъртно)

Дали ме виждаш - там, отгоре?
Дали ме галиш с облачета пухкави?
Дали ми шепнеш с повея на вятъра
или ми се караш с бури?
Остана си далечен,
толкова далечен!
И истински не те усетих..
Почивай, татко, в мир, унесен
в хубав сън, изпълнен със цветя!
А аз ще те обичам все така - наоколо,
в усмивка детска,
в птичите криле...
Ти няма да си само спомен -
ти ще живееш вечно в мен!
Научи ме на нещо... приживе -
да съм добър човек
и прошки да мълвя,
да обичам силно,
да раздавам себе си,
но не ме научи как
да утеша скръбта...