автор: Dimi

Завръзваш връзките на чистите обувки,
отпускаш утеснелия колан
и в огледалния си образ без преструвка
догаждаш съвършения си блян.
Навярно хиляди са твоите мадони,
изпити, нежни, с мраморни ръце,
с очи и глас на светски Прима-Дони
и с никоя в самото ти сърце.
И пак на масата под звуци на оркестър
в компанията на една от тях
римуваш стихове пред чаша "Астика"
ридаещ сам без срам за минал грях.
Но времето отмива твоя подпис,
а с него нереалния ти блян
и изтрезняваш бавно с хиляди въпроси,
пристегнали широкия колан.