автор: Nadie

Имало едно време един мъж, на който му бил крив целия свят. Той бил ужасно недоволен и избухлив. Мразел да живее, страх го било да умре, а друга алтернатива просто не виждал. Толкова много мърморел, псувал и ръмжал, че не можел да понася дори самия себе си. Единственият човек, който го дразнел още повече била жена му.
Мръсницата му съсипала живота! Била виновна, че комунизма си отишъл. Била виновна, че го съкратили от предприятието, дето заедно с комунизма си отишла младостта му. Също така била виновна, че се пропил. И за войната в Ирак била виновна, но това е друга тема. "Ми ходи продавай на пазара бе, Жоре, или карай такси, все ще е по-добре, отколкото да седиш у дома и да мрънкаш", говорела кротко жена му, а той пиел и й крещял. Имали те по-добри времена, когато Жорето бил другаря Георги Стамболиев, директор отдел ТРЗ и партиен секретар в предприятието. Подписвал трудовите характеристики, така че трудещите се много внимавали да не го разсърдят. Всяко лято водел семейството на море, зимата - на планина, чукал колежките на задната седалка на служебната Волга из горите около града, събота и неделя копаел зеленчуците на ранчото. Бил щастлив. Мислел си, че е постигнал всичко в този живот и ще остави ярка диря. Внезапно, голямата гума на демокрацията с един замах превърнала дирята в мазно графитено петно. Другарят Стамболиев се обидил на живота - как така ще го рита в задника и ще го отписва от историята! С какво право! Обаче на животът му дремело на оная работа за другаря Стамболиев - той си течал кротко и въртял любов с новата си изгора - демокрацията. И понеже човекът бил мишок по душа, но властолюбец по призвание, вместо да се закачи за някого и да пере партийни пари, се заковал у дома и започнал да властва над жена си.

Жена му била директор на кварталното школо, любимка на всички ученици и пишман-магьосница. Вместо вълшебна пръчка размахвала връзки, молби и увещания, посредством което успявала да уреди компютърна зала, книги за библиотеката и преподаватели от Университета за свободно-избираемите часове. Цял ден се раздавала на учениците, а вечер шиела надомно чаршафи и калъфки за пари. Машината тракала по цяла нощ и като се карали трябвало да крещят по-силно от обикновено, за да я надвикат. Магьосница за хората - вещица в къщи, според мъжа й. Един ден, когато пак сложил старата плоча на грамофона - "курва си ти, кръвчицата ми изпи" (тежал около 130 кила), се обърнала и му казала да млъкне, или ще му излезе херпес. В кулминацията на скандала мъжът строшил прозореца на кухнята и захъркал. Жената си поплакала и си легнала и тя. На сутринта човекът бил цъфнал като неканен гост на сватба - цялата му уста била в рани. Не че това много помогнало - вместо да крещи започнал просто да мучи и да ломи, но поне престанал да я обижда.

Поради нездравата, пропита със змии и гущери среда, семейството не можело да завъди никакви цветя и домашни любимци, освен първо Мишу, а петилетка и половина по-късно - Елиту. Мишу бил роден в розовия период. Когато бил малък, обичал да се крие под масата. Така веднъж на една сватба станал свидетел как баща им галел майка им по бедрото и й шепнел обичам-те-захарче. Често разказвал тази история на Елиту, която не помнела ерата на любовта - аха да тръгне в първи клас, захарчето вече се било вгорчило на баща й и го докарвало до чести пристъпи на хипогликемия. Децата плачели заедно с майка си, завивали я с одеало и й купували мента, глог и валериан от аптеката. Когато се осъзнали класово, започнали да се дразнят от овчедушието й и да се чудят защо търпи. В тях се вкоренила вяра, че любовта е нещо преходно, като пръдня на вятъра и че ако Ромео и Жулиета, примерно, били оживели и се били взели, рано или късно Жулиета щяла да се разплуе, Ромео да я скъсва от бой, като се насмуче в кръчмата с Меркуцио и от скандалите им да се тресе цяла Верона. Следва