С живота се стискаме
гуша за гуша,
компромиси - никакви.
Честно!
Годините - низ
от изсъхнали чушки.
Лютиви до сълзи.
Нелесно
живееш, когато си
малък човек,
невидим сред разни предмети,
отруден и скучен,
с душа на поет.
Животът не е за поети.
Кротувам в безличния
мъничък дом,
изпивам си тихичко дните,
а други нахлуват
в живота със взлом,
ограбват го, даже не питат.
Отгледах децата си,
с кървава пот
платих за да станат човеци.
Ще яхнат ли
сигурно този живот?
Или ще са просто поети?