автор: fightingone

Колко хубаво звучи "Да се намериш", истински удовлетворяващо. И всичко, което зазвучава заедно с това: "Търсете и ще намерите. Почукайте и ще ви отворят." И така нататък.

Но наистина как се чувства онзи, който търси? Той се намира. Да, той се намира, той се намира отново и отново и отново, дори когато иска да си почине, дори когато иска да сложи край или просто да прекъсне. И как се намира? Най-често на парченца, на късчета или на раздробени късове, или на парчета, които гният и се разлагат или изглеждат така сякаш разложението ще настъпи скоро.

И дори когато се е намерил изцяло, той не знае, той ли е или е онова, което е намерил. И какво означава изцяло? Изцяло, но мъртъв. Изцяло, но в състояние на безчувственост, от която намерилият се не може да бъде събуден. Изцяло, ама изцяло превърнал се в животно или в нещо по-зло, защото, когато казваме "зверски" ние сме несправедливи към зверовете. Изцяло, и може би дори изцяло на себе си, но на себе си без да може вече да намери смисъл, или може би без все още да може да намери смисъл, но какво от това? Когато си отидеш преди да си успял да го намериш, тогава е било почти изцяло, сякаш не си могъл вече да го намериш. И най-ужасното е, че когато едва си започнал да търсиш, не можеш вече да спреш, дори отдавна да знаеш, че думите "Търсете и ще намерите" всъщност са били или по всяка вероятност са били предупреждение.



Из: "Прекомерността на всички неща. Разкази", Берлин 1990