Толкова сама не съм била,
Господи,
откакто
отхапах
проклетата ябълка,
Каин оплаквах,
горях на клада,
обърнах кораб
(плаках после
няма, безнога)
Без коса останах -
от откраднати кичури,
без сърце - от залези,
без очи - от изгреви.
Ако не на помилване,
имам право на лудост.
Толкова смешно
не ми е било, Господи,
откакто
опитах душата си,
а тя се превърна
в ябълка...