автор: bedstvieto

Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение


Г-ца тракаше изнервено по клавиатурата с един молив , докато слушаше майка си , г-жа В . Беше първия работен ден след едноседмичната и отпуска и беше съвсем естествено да и е крив света . Още по - неприятно и ставаше обаче от самия разговор ... Всъщност това беше една безкрайна тирада , един монолог , в края на който г-ца Д трябваше да кима в съгласие с недоволството на майка си.
Г-жа В разказваше на дълго и на широко , какво говорят в малкия град за нея . Как дори майките очакващи момиченца разказват вечер пренатално страшната , разпътна история на г-ца Д , галейки големите си кореми . Как г-ца Д е станала пример за това " КАКВИ , ЗА БОГА НЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ДЪЩЕРИТЕ НИ !" или " ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВАТ БАЩИТЕ НИ ? " Г-жа В нямаше никакво намерение да жали дъщеря си , за това в пълни подробности я осветли , как г-н В се е затворил в офиса си и отказвал категорично да се покаже на света . Как този колос на морализма в дълбокото провинциално градче се е потопил в чувства на самосъжаление и разкаяние , че когато е трябвало не е приемал на сериозно презервативите ...
Г-ца Д трясна разгневено слушалката на телефона и се замисли ... Значи излиза така , че омъжена жена с извънбрачна връзка се приема по - благосклонно от жена , която се е разделила с втория си мъж и няма друга връзка ? Рисувайки тъжни човечета в края на листа , тя си представяше жената с няколко брака , като парче шоколадова торта с обилна тежка глазура от пухкава сметана . Ами , да ! Всъщност такива жени , макар и рядко срещани са жертва на предрасъдъците на едно общество , което в дебрите на своята същност е далеч по - пропаднало . Такива жени са в опозиция на мнозинството тъй като , са прекалено чувствителни , обикновено доста привлекателни и уверени в качествата си ( иначе не биха се впуснали да гонят дивото ) . За съжаление обаче , както по - горе констатира г-ца Д те са като шоколада ... Сладки , млечни , топящи се в устата с первезната наслада на забранения плод , но... След третата хапка човек е преситен и му става лошо . Нима на хората им ставаше лошо , като я погледнат ? Г-ца Д зяпаше с копнеж розовите хапчета в чантата си ... После обаче извърна глава и реши да се инати до последно и да не допусне депресията да я завладее отново .
Измежду плачещите човечета изрисувани в черно , израстна неочаквано родословното дърво на семейство В . В тревожното съзнание на г-ца Д започна да се избистря мистерията на колелото на орисията , което се въртеше безмилостно , затваряйки кръга свързващ съдбите на отделните хора , споени от една кръв . Тя тръгна на пътешествие от собствения си АЗ . Беше издънка на изключително възпитани последователи на богоугодните нрави . Хора , които вярваха във вечната любов . Двама души , които упорито следваха схващането , че човек е роден за да открие своето ЕШИ и да прекара живота си докрай само верен нему ... Г-жа В беше дъщеря на хората , които бяха възпитали това схващане у нея . Тя обаче имаше брат , г-н К , който беше ревностен последовател Содома . За г-н К животът беше изпъстрен от радости калейдоскоп , който ако не изживееш на пълни обороти , черпейки всички изкушения които ти предлага , по - добре да не си се раждал . Г-н В пък беше син на вечно окайващата се г-жа М , но тя бе прекала живота си с един единствен мъж . Въпреки , че не се понасяха , а накрая откровенно се мразеха , те предпочитаха да съжителстват , като семейство , вместо да "станат за резил" в махалата . Г-жа М обаче беше дала живот и на г-жа Р ... Когато стигна до г-ца С вече и идваше да се смее истерично . Г-ца С беше абсолютно олицетворение на мечтаната за всеки мъж и семейство пуританка ... Тя беше домакиня . Тя поддържаше къщата в блясък и чистота , така че и муха да кацнеше на пода щеше да се разчекне . Тя готвеше всеки ден за закуска , обед и вечеря , първо , второ и трето . Тя се усмихваше лъчезарно , когато мъжът и се прибереше алкохолизиран в 4 сутринта и вместо да му свърти екшън в стил умирай трудно му поднасяше пантофите . Тя намираше за нейно задължение да изчисти повърнатото на килима след неговия запой . Тя правеше секс през чаршаф с дупка . Тя беше идеална ! Г-ца Д капна от умора след като мозъка и изброи достойнствата на братовчедка и със скоростта на изчислителната техника на НАСА . Ами да , г-ца С и беше братовчедка , първа . Г-ца С беше дъщеря на г-жа Р ?! Стана и смешно , много смешно ... Господ си играеше със своите чада . Той оплиташе връзките по между им . Даряваше ги с потомци , които по право би трябвало да принадлежат на други . Омешваше добрия материал с лошия в еднородна каша . И може би това беше величието на неговия план ? Превръщайки бялото и черното в сиво , Господ заблуждаваше хората че има смисъл да живеят обичайки същества , които в друга ситуация биха презирали ... Нима лицемерието беше вярната формула за лесен живот ? Нима всички онези от които се беше възхищавала г-ца Д в продължение на години се бяха подмазвали , подвивали крак , целували гъзове и усмихвали , за да видят бял свят творбите им ? Г-ца Д беше разочарована .

Времето , когато г-ца Д тичаше по улиците с обелени колене , без да се притеснява , че гащите и се белеят изпод късата рокля , беше време на неосъзнато съперничество между нея и г-ца С . Г-ца Д беше по - малката , по- смотаната и по - умната . Тя беше грозновато дете с големи уши и зъби , на слабото лице . Често стоеше пред огледалото и се чудеше на кого трябва да се е метнала . Компенсираше ниското си самочувствие с прелестни мечти . В същото време г-ца С беше модела за красивото , отракано дете . Тя винаги беше с дълга коса , винаги носеше по - хубавите рокли и ... Винаги правеше каквото си иска , като натопяваше за белите г-ца Д . Беше странно . Г-жа Р съвсем естествено , във рядкото време през което си беше в къщи обръщаше внимание на любимата си трътлеста дъщеря . Тя се забавляваше да я учи да изглежда като дама . Обличаше я в някой от невероятните си тоалети , показваше и как да гримира лицето си и оставяше да обикаля с книга на главата къщата . Това последното упражнение имаше за цел , г-ца С да придобие изправена стойка , с надеждата тялото и поне малко да се издължи и да поскрие тантурестата си форма . През това време обикновено г-ца Д наблюдаваше съсредоточено от ъгъла си , систематизираше , обработваше и складираше получената информация , за да я приложи в бъдеще , когато дойде момента . Те растяха , а успоредно с тях растеше и съревнованието им ... Г-ца С ставаше все по - трътлеста и с все по - злобна . Г-ца Д пък се издължаваше на крака , отрупваше стаята си книги и потъваше все по - дълбоко в тяхното съдържание . В редките случаи , когато г-ца Д наддадеше някое кило , г-ца С не пропускаше да и го каже , с ехидна усмивка . Това продължаваше и в настоящето . Г-ца Д се обзаведе с първото си гадже , безкрайно симпатично и работно момче , докато г-ца С се мъчеше трета година да мине през цедката на някой университет . Г-ца Д завърши образованието си , докато братовчедка и едва креташе да изкласи за селска даскалица , успоредно с мъките и шеста година да вземе шофьорска книжка . Факт беше обаче неоспорим , че г-ца С си свъртя богат и грижовен съпруг , който нямаше нищо против да се къцка около голямото и дупе , а г-ца Д продължаваше да оплаква страдащото си сърце . Защо така ? Щеше да продължи да си задава още и още този въпрос до втръсване ... А отговорът може би бе твърде прост . Г-ца Д искаше да изживее пълноценно живота си . Да обича и да бъде обичана . Да гребе с пълни шепи щастие и да дава щастие . Да помъдрее и да предаде тази мъдрост , когато му дойде времето . Г-ца Д имаше мечти и очаквания и инстинктивно усещаше , че трябва да рискува за да ги постигне . В противен случай я очакваше прашасалото , монотонно , злобно съществуване на г-ца С , която получаваше радост единствено , когато някой страда или гледа за н-ти път 2897 епизод на "Дързост и красота " ....


Вечерта летеше шеметно , под черното небе на курортното селце . Те не забелязваха , улисани един в друг , че малкото ресторантче е празно , че морето съвсем е притихнало и че малкия г-н М беше заспал в прегръдките на майка си , все още засмукавайки до преди време пълното с мляко шише . Те говореха , говореха и говореха . За всичко и за нищо За това което им беше поднесъл живота до сега , за мечтите си , за постигнатото . За хората , които волно или неволно бяха пресекли техните пътища . За първи път в живота си г-ца Д не страдаше ,че не се цитира някой от любимите и покойници писатели или откриватели . За първи път не и се налагаше да заслепява събеседника със съвършената си памет и умение да разсъждава ... Беше щастлива да споделя . Да споделят с нея . Беше спокойна , отпусната и прелестна в щастието си , също като уханната нощ която ги обгръщаше . Тръгнаха бавно по пясъка , продължавайки тихо да шепнат . Лежерно , с нежелание скъсяваха разтоянието до нейния хотел . Никой не смееше да попита за утрешния ден , никой не искаше да разваля момента дори с най - невинен план за близко бъдеще . Чувстваха с всички нерви на телата си , че трябва да продължат така , както бяха започнали ... Случайно , спонтанно , без режисура и натиск от нечия страна . Прегърнаха се за кратко , преди да се разделят , ей така се да се убедят , че не са несъществуващ мираж на търсещите си души и се разделиха . Тихо ....
Тя се въртеше в леглото неспокойно . Не можеше по никакъв начин да примами съня . Излезе на терасата , за да погледа луната , която се любуваше на пълната си красота в огромното , спокойно огледало на морето . Г-ца Д гледаше право напред . За първи път не се вълнуваше от миналото и пясъчните дворци , които строеше в съзнанието си . Тя не рисуваше картини , не развиваше наум връзката си в перспектива , опитвайки се да прорукува какво ще стане от тук нататък . Не я интересуваше ... Г-ца Д преживяваше с кожата си настоящето . Без да мисли . Оставила под лунната светлина сетивата си , оголени , изпълнени от щастие ...
Някъде долу в градината , пък един мъж стоеше в компанията на чаша уиски и гледаше кротко към обляното от светлина нощно видение ...



Беше взела решението още вчера ... Но за да умъртви депресията си , да завърне г-н П в къщи и да се почувства щастлива , тя трябваше да изпълни трудния и коварен план , който беше сковала в главата си . Малките синове на почти разпадналото се "семейство " прекарваха окрилени и необезпокоявани своята ваканция при г-н и г-жа В . Ако трябваше да бъде честна , г-ца Д трябваше да признае , че това е щастливо стечение на обстоятелствата , тъй като децата бяха лишени от удоволствието да са съпричастни към сапунката , която се вихреше около тях . И така ... Първа точка от плана беше , г-ца Д да възприема състоянието си не като самотна , а като свободна жена . Това включваше в изпълнението си да спре да звъни , като неразбран терорист по телефона на г-н П и да му се обяснява хълцайки и ревейки . По този начин тя би трябвало да постигне две неща :
- Да спре да се унижава
- Да го накара да мисли над въпроса дали пък той не е изоставения и дали не е прекалил този път в изпълнението на наказателната си акция ( т.е. чашата с търпение да е преляла .
Точка втора ... Г-ца Д трябваше да забрави всички свои блянове и страхове и да стъпи здраво на земята . Това включваше :
- Да изрита най - после в задника неблагодарния си шеф , който я беше превърнал в момиче за всичко .
- Да потърси правата си намирайки работно място на което ще има възможност да мисли и да се развива
- Да се обади на старите си познати или да потърси нови
- Да заключи шкафа с антиепресаните .
След като написа първите две точки от плана си г-ца Д се погледна в огледалото . После с големи букви написа : точка три : ДА СЕ ОТТЪРВА ОТ ПРОКЛЯТИЕТО НА Г-ЖА Р !!! За пръв път г-ца Д се беше видяла през очите на своите роднини . Тя беше блестяща , като сръбска фолк звезда , която само изключването на плейбека би я издало колко всъщност е бездарна . А г-ца Д беше съгласна с всичко друго , но не и с определението БЕЗДАРНА ! Дори и само заради таланта си да се оплита в най - невероятните и завързани интриги и да бъде вечно виновната и неразбраната .
Поглеждайки се за сбогом във витрината на салона за красота , г-ца Д беше почти щастлива от резултата , който бе постигнала . Нямаше я дългата коса ... Тя беше черна, непокорна , обладана от палави къдрици . Шармантните , изкусителни рокли бяха заменени от закачливи , романтични одежди. Единственото с което г-ца Д се отказа да се раздели в новото си амплоа бяха обувките ... Те си оставаха олицетворение на разгула и женствеността .... Мисията обаче беше изпълнена , г-ца Д приличаше на изтънчена дама , изключително тачена от префиненото кралско общество .



Седмиците минаваха като на сън . Те вървяха през борови гори с ромолящи потоци в тях . Ядяха прясна току що уловена пъстърва , а после натопили крака в студената вода , гледаха отраженията си разкривени от поредното камъче хвърлено в тях. Пореха топлите , солени вълни под изпънатите платна на дървена яхта и надвикваха вятъра , който се мъчеше да им подскаже , че думите са излишни ... От сутринта в която г-н П се появи в хотела , твърдо решил да не оставя тази жена да премине през живота му , те практически бяха неразделни . Разговорите им продължаваха с часове . Обикновено излегнали се под някоя палма с чаша коктейл , те обменяха вижданията и феромоните си . През това време детето старателно ровеше дупки в пясъка захвърляйки го небрежно върху тях . В други случаи се търсеха сред руините на одавна завършил жизнения си път град , коментирайки информацията която получаваха за него обикновено от някой справочник . Думи , думи , думи . Г-ца Д имаше чувството , че не е изговорила толкова много думи през целия си живот . Това беше твърде вероятно да е така , защото тя обикновено говореше с ума си . Без глас .... Сега се радваше на промяната в себе си . Усещаше се пълна с живот , пълна с радост . Готова беше на всичко само и само да задържи този свят в обятията си ... За винаги ... Всичко , освен едно .... Г-ца Д се притесняваше от факта , че започва нова връзка . Тя си блъскаше главата постоянно над въпроса кога е прилично да се отдаде на страстите , които явно терзаеха телата и на двамата . Седмица ? Две ? Месец ? Как бе прието от обществото .
Всъщност този въпрос винаги я бе тормозел . Тя беше от жените , които отчаяно се опитваха да бъдат порядъчни , спазвайки нормите, но в крайна сметка все се навираха в устите на хората . Обикновено г-ца Д отлагаше до последно момента в който двама души сливаха освен душите , но и телата си . За съжаление след това тя обикновено констатираше разочаровано , че е само телата са участвали в начинанието . Сега г-ца Д отново разсъждаваше тревожно дали няма да се повтори разочарованието и тя да се окаже оплетена в поредния провал на живота си .
От друга страна беше констатирала , че постигналите връзка с нея мъже , по правило са най - упоритите и опърничавите . Тези които по един или друг начин бяха издаянили да чакат г-ца Д да се накани да предаде тялото си в ръцете им . Ама защо пък тогава така се бяха сгромолясали връзките и ? По пътя на логиката мъж , който е готов да чака дълго време за жената на сърцето си е мъж , който би дал всичко за нея . Но уви ! Явно в изроденото настояще всички важни аспекти на живота бяха получили уродливи очертания .Като привличането между половете . То или липсваше , заменено от разпътните еднополови връзки или беше до такава степен задушено , че приличаше на двойно пресовано , умъртвено , опушено и ароматизирано , парче месо. Също като онези , които си купуваха от магазина , под гръмкото наименование " колбас " Истината е , че според г-ца Д на земята вече не се срещаха МЪЖЕ . Това , което се криеше в хилавото тяло , под мазната косица и лакираните в черно и червено нокти , бяха изкуфели , изтерясали , лишени от съзнание призраци , за което нямаше нищо ненормално в това да се разреват , когато Леонардо ди Каприо потъва на дъното на океана . Г-ца Д се отвращаваше страхотно от тези същества. Всъщност сред жените също забелязваше подобни бездуховни индивиди . Сега ... Сега го чувстваше различно ... А липсата на пиърсинг по някоя част на тялото ( оставаше непроверена само една ) и даваше надеждата , че този път не греши . За това г-ца Д се пусна .... За първи път в живота си се отказа да следва нормите ( така или иначе щеше да е виновна ) и се хвърли в пропастта на емоциите .Този път без да плюе в нея , за да провери колко е дълбоко .



Тя стоеше с чаша в ръка в средата на огромно обляно в светлини помещение . Беше се обърнала към най - добрата си приятелка , която пък от своя страна я беше завлякла на някакво парти . Г-ца Д не познаваше никой , но може би така беше по - добре . Щеше да има възможност да опознае хората , преглеждайки съдържимото им от безопастно състояние . Тя би трябвало да се чувства , като волна птичка , сред това шарено множество от говорящи папагали , но се усещаше почти като единствената кукувица от гнездото на Хичкок ...
Към нея се приближи мъж , който без никакъв проблем би бил приет сред джуджетата на дядо Коледа . Той започна да се върти и подскача в усилие да компенсира незначителния си ръст и да започне разговор с г-ца Д
- Добър вечер - ухили се , гледайки от долу нагоре , към лицето и .
Ако г-ца Д не беше толкова силно раздразнена от прекалената близост до бюста и , може би щеше да се изсмее неспособна да прикрие забавлението си , но в този случай единственото , което получи разгонения смърф беше .
- Добър вечер и приятна вечер !
След това обърна гръб и се отправи към хладното спасение на терасата . Вечерта отиваше към пълен провал за нея . Не разбираше и не възприемаше какво може да е толкова забавно на едно парти , където в щедри дози се разливаха шампанско и домашна ракия , а от ръка на ръка се подаваха шарени хапченца . Нима именно тази сган си позволяваше да я съди ? И то за това , че е посмяла да потърси щастието си ? И това ли би трябвало да е моралното съдържание на днешната средна или висша класа ?
Г-ца Д си тръгна още по - разстроена от колкото беше преди . Тя буквално избяга от "забавленията ", които и се предлагаха , твърдо решена тази вечер да потъне в милостивата забрава на хубавата книга . Г-ца Д излетя толкова бързо , че не забеляза изумения г-н П , който след като беше преживял шока от промяната в жена си се беше запътил към нея .



Телефонът продължаваше да звъни вбесено , забравен на канапето в хола . Вярна на обещанието си г-ца Д беше седнала на терасата с книга в ръка и галейки леко червения сетер , разгръщаше страница след страница . Бяха изминали две седмици от както спря да говори с г-н П и една седмица от както си тръгна потресена от псевдопартито . Явно , че планът и макар и да вървеше мъчително имаше някакъв ефект , защото още на третия ден след като игнорира г-н П от съзнанието и ежедневието си той започна да я търси . От начало с по - едно сигурно в отговора позвъняване , след това с разярени повиквания два , три пъти дневно , докато се стигна до настоящия момент . Г-ца Д беше решила да не се предава , докато той не проумее че е сгрешил и не дойде лице в лице , в раговор да решат проблемите си . За това и за да не се дразни , тя изключи звука на телефона и го обрече на забвение вече втора седмица . Това обаче в никакъв случай не означаваше , че тя беше спряла да страда по любовта си . Напротив . Продължаваше да не може да спи , продължаваше да не е в състояние да яде , продължаваше да си позволява да плаче за него ... Въпреки вярата си в правотата на решенията си г-ца Д не можеше да заповяда на нараненото си сърце да слезе от сцената на семейната драма .
През цялото това време г-жа В не спираше да държи връзка с дъщеря си да я съветва какво да прави . Тя и докладваше , че г-н П звъни всеки ден за да се осведоми за състоянието на децата си и между другото питал и за г-ца Д . Г-жа В продължаваше да настоява г-ца Д да наведе глава , да признае всички вини на света и да си направи сепуко на достойнството за да задоволи семейството . Даваше и непрекъснато примери за това как жената прави компроси в името на щастието на фамилията и прегъва коляно пред мъжа , дори в момент , когато той е неоспоримо виновен . Така се стигна до примера на г-н и г-жа С , които бяха родители на г-жа В .
Г-н С е бил един от най- известните и съвестни граждани през 50-те години . Г-жа С пък е била една от неоспоримите красавици на града . Оженили са се не толкова по любов , колкото поради заплахата да бъдат публично линчувани от съгражданите си за непристойно поведение ?! Тук г-ца Д леко изтъпя , но си премълча тактично , за да изслуша историята до край . Оказа се , че нейния благороден дядо , когото тя винаги беше гледала с обожание , който първи беше прозрял увлечението и по книгите и който никога не и отказваше да и купи такива , всъщност има своите грехове . Като твърде известен творец , той се е радвал на изключително почитание от страна на женския пол . Като упорит и последователен спортист е получавал от същите облаги в плюс . Поуката на г-жа В беше , че трябва да се правят неограничени по своята тежест компромиси от страна на жената , за да не спира воденицата на съвместния живот да мели брашното . Опааааааааааа! Нещо започна да се пропуква в цялата история за моралния род на г-ца Д ... Сега в съзнанието и изникна един разговор между двете и баби , в който г-жа М нарече , г-жа С републиканска проститутка ...
Дрямката я обори и тя заспа , така както си беше с книгата , стиснала ухото на кучето , под свежата луна ....