автор: Dadali

Слънце!
              Ласкаво галиш
с коси лъчи
              първите ми есенни дни.
Забълбукват в мен надежди,
              подлъгани от циганското лято,
но привечер,
              когато положиш слънчева глава
на широкото рамо на Балкана,
              усещам как хлад
от утрешния ден струи.
              Бера цветя по пътя,
събирам спомени,
              прибирам се у дома
и не искам зима.
              Но какво пък?!
Лятото е за живот,
              зимата - за размисли.