автор: whitetomcat

Как тресна -
грохот ли е?
Грохот! Грохот!
И сигурно -
успя да ме събуди.
Ръката ми държи...
признавам - похот.
И унизен съм вече.
И учуден.
И пак заспивам -
пак да те сънувам.
И пак да те загубя -
по неволя.
И ти се моля
да си моят грохот.

И да не бъдеш само полъх
ти се моля...