автор: phifo

С безброй остриета са даже добрите му думи.
Не отключва врати. И не слуша какво му приказваш.
Но познат силует по пътя върви зад гърба ми.
Да го гоня ли в слънчево време, или в дъжда да го пазя?

О, така уязвими са тези прозрачни решетки
от вода и от въздух. А в тях ми е толкова тясно!
Без чадър преминава в дъжда, и хаби си подметките.
И ме дразни, арогантно-нехаен как в мълния блясва.

Този образ във светли пространства отдавна се движи.
По вода му върви, и не цепи басма, даже хич не му пука ...
Ако някога в дъжд по нашата улица минеш,
Ще ни води да пием направо вода от капчука.