автор: foster

Будилник ..дзъъъннннн.Отворих мързеливо очи и изключих инстинктивно малкия механизъм ,който днес ми изглеждаше най-дразнещото нещо на тази планета като изключим мърморещата ми съседка.
Денят започваше, а заедно с него и всичките ми ангажименти за които трябваше да се погрижа , макар и да не ми се ставаше от старото , но много удобно легло.Слънчевите лъчи погалеха лицето ми ,приятната топлина ме накара да се отпусна и засили желанието ми да не ставам поне още няколко часа.Но уви!
Телефона извибрира на шкафчето до мен ..
- Да - казах малко раздразнен -.. не може ли да почака невярвам да е толкова спешно.
- Знаеш каква е Джони няма да се трае цяла седмица ,а и богатите са си богати докато не станем и ние такива ще се съгласяваме с при-щявките им.
- Добре идвам до 40 минути ,чао! - затворих мобилния и започнах да се обличам.Работата никога не спираше ,не и за малка рекламна агенция ,която търси начини да оцелее в море пълно с акули.Фирмата ни не беше от най-известните ,но си имахме няколко постоянни клиенти ,които представяхме на света чрез нашата работа.Единствения недостатък бе,че винаги бяха недоволни от крайния резултат без значение колко добър е наистина и често имаше резки промени както е и в настоящия момент.Тъко щях да се обувам ,когато внезапно .........Дзъъъъннн. ..Какво..отново бях в леглото и
слънцето за втори път огря лицето ми. Нима всичко е било само сън ,а изглеждаше толкова реално даже и ...телефона извибрира!Гледах озадачаващо и и не можех да реша дали сънувам или съм буден. Приех разговора с колебание
- Да -отговорих несигорно и чувах думи които ми бяха познати ,познати от преди няколко мига.
-Но как разбра , туко що ми съобищиха за промяната ?!
- Не питай и да ти кажа няма да ми повярваш ,до 40 минути съм при теб - пуснах gsma на леглото и се опитвах да осмисля случилото се. Търсех разумно обяснение но не успях да октрия такова .Денят определено започнна странно можех само да се надявам ,че остатъка от него ще е като всеки друг ден.Облякох се и започнах да се обувам с затаен дъх ,но нищо не се случи и
тъкмо стигнах до вратата ,когато чух познатия звук ......Дзъъъъннннннн.- Пак ли!!!И отново се бях озовал в леглото ,но нещо бе различно, но какво?Слънцето! Нямаше го , да беше вечер ,тъмна студена декемврийска вечер.Но как за Бога?!!Защо се случва всичко това?Полудявах ли?Сънувах ли ?Последният въпрос ме накара да си ударя един силен шамар.И..определено се почуствах буден пулсиращата кръв в лявата част на лицето ми и болката от прекалено силния удар сочеха точно това.Но знаех ,чечовек можеше да си вноши много неща мозъкът и до днес си осатаваше загадка за учените и за да се освободя завинаги от съмненията си реших да направя следния експеримент.Включих компютъра си и умножих 2 произволни четирицифрени числа ,като нарочно не погледнах крайния отговор ,след това зададох команда да изведе корена на тяхното произведение.Взех един лист
записах двете числата и умножих корена сам по себе си ,ако сънувах нямаше начин произведението на корена да съвпадне с това на първите 2 числа.И ето че...съвпадна , не знаех дали да се радвам или да плача чуствах се като герой от зоната на здрача с разликата ,че там знаеш кога всичко ще свърши.Но какво можех да направя? Кой щеше да ми повярва аз сямият едвам го приемах?Но по-важният въпрос бе , с колко време разполагах преди това да се случи отново и какво го приченяваше?
Първото нещо което ми хрумна бе да скрия часовника така ,че да не мога да чуя нито звук от него , не че имаше логика как сбор от зъбни колела прави всичко това ,но на фона на събитията това бе единствената идея която се появи в обърканото ми съзнание. Скрих го и зачаках ,но какво всъщност чаках знаех отговор на този въпрос колкото футболист формулата на Айнщаин
нямах идея нито защо,как и до когаще продължи това.И като споменах "кога" включих веднага телвизора, трябваше да разбера часа поне.Странно не помнех да съм виждал този канал , нито себе си по него...
- Как се чуставте като президент на една от най-големите рекламни агенции в света?- зададе въпроса си репортерката към мен ,а аз едва не паднах на земята от чутото. Това бях аз ,но доста по-различен с костюм ,зализана коса ,метално куфарче в ръка с една дума напълно различно от сегашната ми визия и въпреки това човека в тези дрехи бях аз.
- Великолепно! Доста труд трябваше за да достигна мястото, където съм в момемнта но си заслужава.
- А къде мислите да прекарате медниния си месец? - меден месец ли?!! Вече съм и женен?!!! Не може да е истина ,определено по сбъркан ден или вечер не бях имал.В същия момент чух отключване на входната врата плавно и спокойно сякаш човека, който идваше живееше тук , но имаше един проблем аз бях единствения наемател на това жилище и никой освен мен нямаше
копие на ключа.Прикрих се така че да мога да наблюдавам фигурата ,която влизаше и съсредоточих цялото си внимание върху нея.Вратата се отвори плавно ,и една тънка рака започна да търси ключа за осветлението .На прага стоеше млада жена една от най-красивите ,които съм виждал през живота си.Имаше дълга черна коса ,която покриваше раменете и и се спускаше ефирно по строиното и тяло. Светлите очи огледаха стаята до колкото можеше да се види от входната врата след което извика
- Скъпи в къщи ли си? - трябва да е сбъркала адреса помислих си ,определено щях да я помня ,ако е познавах само ,че тя имаше ключ така ,че варианта с грешния адрес отпадаше.
- Коя си ти ? - казах това изкачайки от скривалището си.
- А ти коя искаш да бъда? - отвърна съвсем спокойно без да се стресне от внезапната ми поява
- Не ми е до шеги отговори на въпроса ми!!- думите прозвучаха с такова отчаяние ,че жената пред мен ме съжали с поглед.
- Какво ти става бе Джони, за театрална пиеса ли тренираш или си пушил нещо?
- Как ме нарече? - От къде занеш името ми?
- Имах тежък ден така ,че стига с тези игрички никак не е забавно!
- Да виждаш да се смея.
- Не ,но престани с това което си започнал не ми харесва изобщо. - Междодругото взех глупавия ти будилник от ремонт ,часовникаря каза ,че за прав път вижда такава изработка и попита как си се сдобил с него
- Будилник ли?
- Не започвай пак моля те, цяла седмица чакаш с такова нетърпение за старото си дранкало ,че започвам да си мисля ,че тои е по важен и от мен.
- Мога ли да го видя? - промълвих с треперещ глас.
- Разбирасе вземи го - и ми подаде малък книжен плик.Бръкнах в плика и извадих малкия часовник ,който беще абсолютно копие на този, който скрих преди малко.На външен вид не представляваше нищо особено стар будлник с метален капак на задната част върху ,който беше изобразена карта на нощното небе.Бях го купил от една разпродажба преди няколко години и от тогава не бях го заменял с друг макар и да имаше по добри еквиваленти на металната вещ.Разгледах го внимателно и тогава видях ,че имаше същата драскотина като моя на съвсем същото място.Не бях много изненадан на фона на всичко останало тази вечер изкачаха толкова много въпроси ,а нито един отговор и ставаше все по шантаво с всеки изминал момент.Жената пред мен ме гледаше погледът и бе толкова силен , че ако можеше да убива с него щях да съм труп и за да избегна неловката тишина казах първото нещо което ми дойде на ум.
- Какви са отношенията помежду ни? - запитах е съвсем сериозно докато тя ме привличаше по -много странен и силен начин.
- Ти ми кажи !
- Искам да чуя твоя отговор първо.
- Добре - отговори тя с плътен и нежен глас- ние с теб не сме само любовници ,а нещо повече много повече.Това което има помеждуни е толкова красиво и мога само да се надявам да не го съсъипем.- Сега е твой ред.
- Аз не знам как да........Дзъъъъъъъъъъъъънннннннннннннннн. Не, не отново
- Хей събуди се закъсняваш ,хайде ставай друг път ще спиш.Чуваш ли ме Джони ехооо - чувах ,но не исках да слушам имах пълното усещане че скоро ще загубя разсъдъка си , не знаех още колко такива събуждания ще преживея преди да изперкам.
- Хаиде ставай поспаланко дори и президентите трябва да ходят на работа. -Беше тя красивтото момиче със светлите очи.
- На работа!
- Не се прави на скромен не ти утива , едвам скриваш горделивата си усмивка.Цяла компания тежи на раменете ти..
- Ама как?
- Кое как?
- Станах президент!
- Сигорен ли си ,че си добре от снощи се държиш някак странно?
- Не аз просто ...още не мога да повярвам.
- Да и аз женена съм за президент. - каза тя с усмивка.
- Ти си ми съпруга?
- И не само аз съм твоя ангел хранител , стози пръстен ме назанчи за такъв.
- Чао и приятен ден - целуна ме по устните и излезе - още не можех да се съвзема , новите изненади бяха големи ,но не бяха лоши.Въпроса беше ,кога щяха да се появят нови такива и щеше ли да има край някога?

- 2


Изправих се бавно и огледах внимателно стаята сякаш да се уверя дали все още съм на тази планета , всичко в нея си беше нормално,незабелязвах видимо големи промени освен че в градероба ми имаше и дамски дрехи ,но това си беше в реда на нещата имайки предвид сегашната ситуация.Утидох до чешмата и си измих лицето с студена вода отражението в огледалото беше все още моето ,но с лека промяна имах посивял кичур ,който висеше от десния край налицето ми.След това бавно закрачих към терасата от където се виждаше целия град бях прекарал много часове там на спокойствие.Гледката отново имаше същата красота и успокояващо действие заради това и бях избрал този апаратмент не че нямаше и по-добри ,но местоположението на този беше на страхотно място отдалечен от градския шум и с страхотна панорама.Слънцето точно изгряваше ,когато погледнах към луната или към мястото където трябваше да е тя зяпнал от изненада наблюдавах новия за мен спътник (ако мога така да го нарека).Формата му беше неправилна и сияше със силата на пулсираща звезда ту увеличаваше ту нямаляше ,като променяше цвета си от ослепително бяло до ярко червено.Какво либешестанало,всъщност нямаше значениестига да успеех да се измъкна от малкия ми проблем и се насочих към малкия "безвреден" будилник ,но той ме изпревари с една секундапреди да го достигна...Събуди ме неприятен звук ,телефона
си вибрираше на шкафчето за сетен път ,а в главата ми беше пълна каша и по рефлекс отговрих на обаждането.
- Зрдавей ,Чарли спести си думите ,че трябва да идвам понеже г-жа Кроу решила да смени цветовата гама за каталога
- От къде зна...
-...И че докато не станем богати и ние ще трябва да се съобразяваме с прищевките им. - казах това и засилих телефона си към стената.
- Колко пъти още кажи ми колко пъти - крещях с пълно гърло ,а ехото отекваше в стаята - докато откача напълно ли - грабнах будилника и с всичките сили ,които имах го ударих в пода и тогава се случи нещо невероятно.Пространството около мен даже самията аз сякаш вибрирахме в някакъв танц започнах да виждам образи ,които се появяваха и изчезваха със светкавична бързина ,видях самия себе си как съм разговарял снощи (но технически погледанто е днес) с новата ми съпруга след което изведнъж
всичко угасна настана непрогледна тъмнина.Също така внезапно се появих отново аз и по точно случката преди малко и как говоря по телефона ,знаех какво следва вече се виждах как засилвам будилника и дойде настоящия момент в който гледах сам себе си очи в очи.Вибрациите се засилваха все повече и повече дотолкова ,че неможех да различа ясно каквото и да е в стаята включително и себе си честотата им се увеличаваше докато накрая не изригна в огромна звукова вълна ,която имаше таква сила че ме изхвърли към балкона достатъчно силно за да прехвърля неговия парапет .Полетях надолу като камък, всичко ми се виждаше като на забавен кадър не можех да проумея че това се случва в деиствителност сякаш някой друг падаше вместо мен а не самия аз .оставха ми сямо няколко метра и щях да се превърна в пътна лента , доста червена лента затворих очи очаквайки неизбежното
когато...
- Какво ще кажеш приятел , бива си е нали? - Струва си всеки цент! - Да определено - отговорих развълнуван - определено си струва.Новите компютърни игри бяха доста скъпи ,но имаше защо.