автор: Anele

Едни и същи лица. До болка познати, до дъно обичани. И тишината със вас оценявам.
Дошли сте, или сте ме посрещнали - все за добро. Простили сте ми отдавна, тъй както аз ви прощавам. И за белите коси няма да питам, нито за бръчките по челата. Натрупват се годините бавно в телата ни. Познато горчи самотата. Усмивките ви ме греят, дори през сълзи да сте вперили погледи в мене. Стоите по местата си, в мойте очи, дори и географски разделени.
В сянката ви почивам добре, знаете - мъничко ми е нужно. От грешките ми не вдигате ръце, всички сме си еднакво длъжни. Телефонни разговори май ни крепят, и сбирки - кога по повод, къде без случай. Дните се опитват да пресушат на смехът ни задружният ручей. Не ще се свърши водата от там. Всичко пред вас си признавам. И с последната си риза ще се разделя, ако знам че на вас ще я давам. Хокате ме за цигарен дим, на ръба на чаша приседнали. Горчилката по равно ще разделим - без ненужни прегради и щори.